12 март 1930 г.
Точно както един смъртен е уверен, когато притежава милиони рупии , така и вие сте уверени, когато притежавате Знанието. Разбирането и схващането съществуват на грубо ниво. По-късно, когато грубото се изхвърли, разбирането, както и схващането, престават да съществуват. Разбирането означава да доведете вашите духовни търсения до даване на плод. Как се постига този плод? Трябва да открием себе си, но как? Какъв начин на виждане може да се използва за такова откритие? Опитайте се да откриете себе си чрез всяко действие, всяко дело и всяка процедура. Нека ви дам един пример. Да предположим, че някой направи грешка, смеете ли му се? Недейте. Използвайте или вкарайте неговата грешка в употреба. Учете се от неговия опит. Считайте я за извършена от него, само за да ви помогне да се отличите. По този начин ние винаги търсим себе си чрез съзерцание и различаване. Съзерцавайте Себе си. Това противоречи на установената практика да се търсят мислите на другите. Като изследвате собствените си мисли и концепции, вие ги виждате и ги оставяте да си отидат.
Предаността към Бог Хари е поражение в известен смисъл. Да бъдеш победител в този живот е пътят на смъртните. Това е визията на обикновения смъртен, успех и победа. Ако тръгнете по този път, ще бъдете погълнати от егото си. Напредъкът в духовността е точно обратното. Трябва да бъдем победени във всяко начинание, тъй като поражението води до равенство, а вие и другите оставате наравно. Вместо това се борите да спечелите в името на егото си. Трябва да разберете, че успехът в духовния или материалния свят води до его. Мошеникът винаги желае победата. Желанието за победа е желание за превъзходство. Човек иска да превъзхожда по такъв начин, че другите да останат далеч назад. Но това вкарва егото, което е много извратено нещо. Следователно хората, които искат победа, не са нищо повече от мошеници. Именно поради това изкривено его сме склонни да търсим грешките на другите. Ние ги осъждаме, за да се издигне собственият ни статус. Ако се откажем от практиката на намиране на грешки, всички наши собствени грешки ще изчезнат и тогава всичко ще стане ясно и спонтанно. Никога не можете да познаете вида, в който Бог ще се появи, за да ви подложи на изпитание. Знайте, че този Бог съществува в магарето, в кучето, във всяко едно нещо. Кажете, че не сте в грубото, финото, причинното или дори в свръхпричинното, а че присъствате навсякъде.
По импулс можем да убием други; гневът може да ни вдъхнови да го направим, но никога не сме вдъхновени да се самоубием, егото. Така неспособни да се измием от егото, ние търсим помощта на писанията, за да постигнем Себереализация. Знанието, извлечено от писанията, ни помага да сложим ръка върху сандъка със съкровищата, но не и върху истинските съкровища. Истинските съкровища са вътре. За да имате достъп до истинските съкровища, трябва да прибегнете до медитация и да започнете да следвате, както и да практикувате съветите на Учителя. Докато медитирате, вие пазите тишина и седите неподвижно известно време, но медитиращият трябва да изчезне. Това е абсолютно необходимо. В състоянието Самадхи няма разлика между медитиращия и медитацията. Това его не свършва лесно, но трябва. И четирите тела са потопени в това аз, егото, и докато медитиращият е все още там, вие никога не можете да бъдете Дняни .
Грубото тяло е обвивката на храната, финото тяло е обвивката на ума, каузалното тяло е това на забравата и свидетелят на всичките тези три тела е близо до тази забрава. И Бог е много близо до тази забрава, между знанието и абсолютното знание. Той съществува като знание без егото. Когато придобиваме знания, те са неразривно свързани с егото. Следователно знанието трябва да се стопи, то трябва да бъде напълно погълнато от природата на Себето. Само тогава егото се унищожава и тогава може да възникне Абсолютното знание. Това, че аз не съм Себето, а съм тялото, е невежество и следователно се нарича знание за обектите или обективно знание. Подобно е по някакъв начин на гърнето. Гърнето, макар и пълно с храни, не усеща вкуса на съдържанието. Абсолютното познание може да бъде постигнато само ако живеем като непознати с телата си. Вроденото свойство на Джива е безпокойство. Седнете неподвижно, за да постигнете Себереализация.
Този откъс беше доставен във вилата на г-н Малканна . Историята на Пралхад. Същността на историята е, че един поклонник никога не може да бъде наранен, когато неговата преданост към Бог е истинска и силна. Той винаги ще бъде защитен. А онези, които се опитват да навредят на велик преданоотдаден, ще бъдат превърнати в пепел. Пълната преданост към вашия Учител не е възможна, докато егото не бъде победено. Предаността е от съществено значение. Трябва да убием себе си, своето его с помощта на нашата интелигентност. Само тези, които практикуват усърдно, идват да довършат егото. Това его може да бъде унищожено както чрез пълно доверие в Учителя, така и чрез практикуване. Или се откъснете от егото със собствените си умения, или изцяло заложете на вярата си във вашия Учител. За това трябва да обожавате, да поздравявате, да се отдадете и да се покланяте на вашия Учител.
Никоя друга практика не е толкова забележителна, колкото пребиваването в компанията на добродетелния. Без тази компания винаги ще бъдете измъчван от материални мисли. Само присъствието на Учителя може да ви предпази от тези мисли. Когато отдаването е постигнато, единствените мисли, които ще ви преследват, са тези за Брахман.