16 февруари 1930 г.
Дживата, който продължава да бърбори: " Ахам , аз съм такъв и такъв", не знае, че той е Шива, безсмъртният. Шива от друга страна пее непрекъснато " Сохам , Аз съм Той", когато Джива става Шива. Това всъщност е вашето естествено състояние. Джива представлява робство, Шива представлява свобода. Шива съществува под формата на знание, но отдавна е засенчен от невежеството. Как стана това?
Някъде по пътя Джива , докато изпълнявал своите светски задължения, станал напълно неосъзнат, че той е източникът на всички проявления, т.е. Шива. Поради това невежество Шива е останал на заден план незабелязан. Защо Шива лежи незабелязан, неподозиран, скрит от погледа? Къде е той? Как може да бъде поставен в полезрението? Както е казано от Бог Кришна в Бхагавад Гита, "Дойдох тук, за да обясня това и да кажа всичко, което би ви помогнало да намерите Всемогъщия. И ще продължа да се връщам, ера след ера, за повдигането на всички невежи смъртни".
Кой си ти и каква е твоята форма? Само ти си този Шива, безсмъртният. Вие грубото тяло ли сте? Не, със сигурност не. Вие сте във формата на знание. Приличате на Дняни . Вие напомняте на него, защото вие също като него сте под формата на знание. Всеки, без изключение, е във формата на знание. Единствената разлика между вас и един Дняни е, че вие не сте наясно с това, докато Дняни е наясно.
Бог Кришна е обяснил в Гита , че Всемогъщият не прави разлика между добрите и злите, Дняните и невежите. Той ги намира всички еднакви и присъства във всички под формата на знание. Бог Кришна беше единственият, който знаеше и проповядваше това. Той се отнасяше към всички еднакво. Затова той се нарича Пурнаватар , пълното въплъщение.
Вие не сте определени от никаква форма, тъй като сте във формата на знание. Но заради инертността бихте могли да бъдете описани като вода. Вие сте огледалото, лишено от своята инертност. Вие сте луната без нейната светлина. Вие греете в пълен блясък, но въпреки това не излъчвате светлина. Вие сте чисто гол и стоите гол по начин, подобен на небето.
Небето, известно като пространството, един от петте елемента, е основната съставна част на всички същества, живи и неживи. Вие приличате на небето. Това небе също има фина форма. Гняв, желание, тъга, страх, похот и невежество са емоциите, които влияят на небето. Параматманът , който е под формата на знание, прилича на небето; въпреки това, той е изчистен от своите викари , умствените модификации. Без съмнение Параматманът е необятен като небето, но небето предполага празнота или нищо, докато Параматман предполага присъствие, състоянието, което "е". Небето означава липса, състоянието "не е". Следователно това, което "е", е Параматман , а това, което " не е", е небето.
Само Параматман присъства навсякъде. Тогава защо не се вижда в небето? Това е така, защото окото на смъртния може да види само цветни обекти, инертни обекти. Параматманът е лишен от всякакъв цвят. Окото не може да види обекти, които са лишени от цвят. Черният цвят означава липса на цветове. Черният цвят е единствено илюзия. Вижда се дори и от сляп човек. Можете ли да заключите от това, че слепецът има очи? Нормалното око спира да функционира на тъмно. Това е така, защото окото е кухо и неспособно да проникне в тъмнината. Окото функционира само при наличие на светлина. То може да види само небето, но не може да види Параматмана , защото Той е лишен от цвят.
Толкова чист и неопетнен е Той, че цветът също изглежда като нечистота в близост до него. Той, чистият, е Шива. Атман е плътен и проницателен. Може да вижда както на тъмно, така и на светло. Затова окото на смъртния не може да бъде използвано, за да види Атман . Окото може да види небето като обширно празно пространство, но не може да види всепроникващия Аз.
Ако фенерът е снабден със синьо стъкло, той излъчва синя светлина, а ако е снабден с червено, светлината става червена. Възприемащото съзнание, което се излъчва от очите ни, е безцветно. Каквото и да видите, не е качество на обекта, а е ваше собствено качество. Например, когато сте в качеството тамогуна , обектите, които разглеждате, изглеждат пълни с тамогуна . Всемогъщият, който е лишен от цвят и който може да види всичко, е дошъл да обитава в очите ви и затова вие сте надарени със способността да виждате. Само благодарение на Него можете да видите.
Вътрешното съзнание е пъргаво. Движи се по-бързо от Земята. Безцветно е и има висока проникваща способност. Поради това може да вижда дори на тъмно. То може да види каквото и да е, всичко. Може да види невежеството, както и знанието. Поради ограниченията на смъртното око и невежеството, можете да видите небето, но не и Всемогъщия. Така можете да видите физическия свят, но не и Себето. Това, което "е", е било маскирано от това, което "не е". Това ви е объркало и сте били подведени да мислите, че нереалното е реално. Всемогъщият Шива е безсмъртен, докато Джива трябва посрещне смъртта. Джива трябва също да се изправи срещу глада, жаждата и т.н. Докато не дойде разбирането, Джива е принуден да влезе в цикъла на раждания и умирания.
При придобиването на материални обекти и богатство, се изпълвате с радост. Тази радост трае кратко. Рано или късно ще свърши и често следва тъга. Само Истината трае вечно. Ако материалните предмети и богатство, заедно с произтичащите от това радости, бяха истински, те никога нямаше да свършат. Това, че те свършват, е убедително доказателство да ги отхвърлим като нереални. Имайте това предвид, материалните радости са неистинни, така че по-добре спрете да се наслаждавате на придобиването на материално богатство. Ако това се спазва стриктно, тогава никога няма да се почувствате нещастни от загубата им. Забравата на всичко е изпълнена с блаженство. Блаженството е да забравиш всичко. Всичко, което е неистинно, е потопено и изгубено в царството на забравата - състоянието на дълбок сън. Монотонността и скуката, които иначе биха обхванали света, са нарушени поради тази забрава. Не забравяйте, че единствено пикантният вкус придава стойност на сладостта, т.е. повишава нейната стойност. Ето защо състоянието на дълбок сън е придобило такова значение. Всички смъртни по света в дълбок сън не обръщат внимание на светските въпроси и грижи, така че това се нарича състояние или обвивка на блаженството.
Знанието също съществува във всеки под формата на съзнание, но рядко се възприема като такова. Това е така, защото умът е външно ориентиран и желае обекти. Само когато умът е обърнат навътре, предметът на познанието е разбран.
Причинното тяло, състоянието на дълбоко невежество или дълбок сън е причината за обвивката на блаженството. Ражданията и умиранията характеризират всички смъртни. Затова те са затворени в обвивката на храната. Този, който е вечен, е напълно освободен. Всички живи същества са под формата на знание, следователно, въпреки че изглеждат външно като набор от различни същества, ясно разграничени едно от друго, в действителност всички те са едно и също. Това трябва да се разбере. Трябва да спрете да класифицирате и да започнете да проследявате всеки материален обект до неговия произход. Има само една единствена обединена същност, знанието за която прекрачва границите на безбройните груби тела, които проникват във вселената. Това е Всемогъщият. Започнете да смятате всички за Всемогъщия.
Четирите обвивки, а именно храната, умът и т.н., трябва да бъдат забравени. Целият този материален живот е опасен и включва много неистова борба, затова трябва да бъде последван от почивка или сън, които идват като състояние на блаженство. Дживата е обвита във всички тези обвивки. Отвъд тези обвивки е Господарят на Вселената, Атмана . Трябва да отидете отвъд тези обвивки и това само по себе си е вашето поклонение. В края на това пътуване седи Господ, Самият Той, в цялата му пищност и блясък. Той е този, който ви привлича и ви внушава страхопочитание. Той ви вдъхновява да му се поклоните. Той предизвиква уважение. Единствено той е Азът под формата на знание. Когато човек се доближи до природата на Аза, неговите желания, похот, гняв, съмнение - всички са победени, прекратени. Кой ги елиминира? Изследвайте! Изследването разкрива, че при приближаването към Аза те се стопяват. Никой друг не ги прекратява. Запомнете, растежът и разрушението са спонтанни и неизбежни. Растежът е последван от разрушение. Мълчанието наистина надделява над бърборенето, когато човек се доближи до Аза! Това, което расте, един ден ще бъде унищожено. Егото, което съществува във всеки, ако му бъде позволено да расте, се раздува и накрая води до нашето унищожение, но ако бъде овладяно навреме чрез разбиране, неговият растеж спонтанно се спира и накрая престава да съществува. След това е напълно унищожено.