“Слушателите по-преди зададоха въпроса как Този, който е без атрибути, би могъл да стане това, което се движи и това, което е неодушевено. Това трябва да бъде обяснено сега.” (Дасбодх – Глава 8, Подглава 2)
Човек първо трябва да осъзнае и след това да говори. Тялото е обвързано от собствената си карма (действие). Предаността е като чифлик, а Знанието е като плод. Слушателят беше попитал, че тъй като Брахман е без атрибути, как е побрал Мая вътре? Брахман е вечен, а Мая е проявление. Веданта има две теории, Виварта (без причина) и Упадана (с причина). Теорията Виварта казва, че там, където няма нищо, човек без причина чувства, че има нещо. Теорията Упадана казва, че причината може да бъде видяна директно или очевидно. Например продуктът е една стомна, а причината (или основата) е глина.
Ако Брахман е директната причина за илюзията, тогава нещо щеше да бъде взето от Брахман при сътворението на илюзията. Съзнанието или “силата да знаеш,” е станало илюзията. Бог е причината, а илюзията е ефектът. Има и друга теория, наречена “теорията на причината и ефекта” (Паринамавада), изложена от дуалисти. Те смятат този обективен свят за истински. Но това е така, защото те са станали част от света. Те са забравили Истинското Себе и са приели света за истински поради невежество.
Според теорията Виварта, илюзията, която всъщност не съществува, се появява в Съзнанието. Тази илюзия се е появила върху Брахман. “Аз съм буден” означава Аз съм във всичко. Дори ако Мая се появи, Брахман е незасегнат. Когато захарта е смесена с вода, тя изчезва, и все пак тя е там във формата на сладост. Подобно, Мая съществува в Брахман в скрита форма. Произлязъл ли е този свят от Брахман по някакъв друг начин? Ако той беше от Брахман, в Брахман щеше да има липса в същата степен. Той е произлязъл от Парабрахман. Точно както захар, поставена във вода, изчезва, светът изчезва в Брахман. Веднъж щом се приближиш до собствената си природа, илюзията изчезва.
Ако човек отдели Брахман от Парабрахман, тогава първият е наречен първичната илюзия (муламая). Силата и Чистото Знание (Пракрити и Пуруша, също Шакти и Шива) са едни и същи. Чистото Знание е много фина концепция или мисъл. Вярно е, че Бог е създал този свят, но светът съществува само докато нетрайното тяло съществува. Бог съществува само докато поклонникът съществува и обратно. Докато сънят продължава, сънуващият присъства. Обаче, основата на всичко това е Парабрахман, където няма нищо. Бог има интензивен страх от това да бъде унищожен. Това, което е без страх, е Парабрахман. В това “състояние на не-състояние” няма Бог, няма мъж или жена и няма невежество или Знание. Ако Брахман (Бог) и Парабрахман бяха едни и същи, изобщо нямаше да има нужда от представката “Пара” (отвъд).
Виварта означава чувството, че има нещо, когато няма нищо. Ние чувстваме, че има нещо, поради въображение. Светът се появява поради пробуждането на концепции и следователно не изисква място за пребиваване. Концепцията е причината, а светът е ефекта. Бог и поклонникът съществуват съвместно, което означава, че единият не може да съществува без другия. Бог съществува само когато един поклонник си го представя, а без Бог няма поклонник. За да се реализира Истината, както Знанието, така и невежеството трябва да бъдат изкоренени.
Във Веданта е казано, че има пет обвивки или покрития върху Себето. Себето е различно от четирите тела. Отвъд Себето е Парабрахман. Грубото тяло е съставено от храна, така че то е наречено покритието на храната. Десетте сетива, петте жизнени дихания (прани) и умът и интелектът заедно образуват покритията на финото. Така, във финото тяло има три обвивки. Когато всичко е забравено, нищо не остава и има невежество. Това е покритието на блаженството (анандамая коша). В това покритие, съставено от забрава, няма нито щастие, нито нещастие. За да се даде възможност на преживяването на радост, са били създадени денят и нощта. Ако човек не получи някаква почивка по време на дълбок сън, той не получава никаква радост изобщо. Почивката е радост. По време на дълбок сън, един просяк получава същото щастие като на царя.
Дживата (индивидуалното съзнание) бива въвлечена в петте покрития, но истинският собственик е отвъд тях. Да отидеш отвъд нищото е да отидеш в Знанието. Това означава, че Чистото Съзнание или Знание остава. Удовлетворението, което човек получава в състоянието на забрава, е скрито, докато удовлетворението, което човек получава в състоянието на Съзнание, е изпълнено с радост. Това състояние на Чиста Осъзнатост е наричано с различни имена като Сат-Чит-Ананда, Ом, Нараяна, “Брахман на дълбокото Знание” (Праджнана Брахман) и т.н. Когато това състояние също е изоставено, само Лишената от мисли Реалност (Виджнана) остава. В това “състояние на не-състояние,” дори чувството за “Аз съм” отсъства. Няма възможност за даване на някакво име на това “състояние на не-състояние,” така че то е наречено Парабрахман или “отвъд Брахман.” Ние всъщност сме Парабрахман.
Ако Парабрахман беше станал света, тогава той щеше да претърпи някакво изкривяване или промяна, и също така щеше да бъде познат дори по време на дълбок сън. Но това не се случва. Парабрахман е преди всичко. След това идва Знанието, забравата, интелектът, умът и тялото (в низходяща прогресия). Това, което е изначално, е Парабрахман. В Парабрахман възникна “Аз съм - ността.” В Парабрахман ние нито помним себе си, нито забравяме себе си. Там, където има възникване на Знание, вселената съществува (във фина форма). Оттук, Знанието може да бъде оприличено на бременна жена.
Вярно е, че Бог е създал тази илюзия, тъй като той е бил създаден от Знание (“Аз съм”). Това е воля на Бог и следователно така се е случило. В състоянието на Знание, илюзията е неистина. Това означава, че илюзията присъства в “Ниргуна Брахман” или Брахман без атрибути от самото начало. Всичко това е така поради волята на Бог. Докато Знанието съществува, илюзията изглежда истинска. Ако в съня видиш голям слон в малък плавателен съд, ти би казал, че това не е истинско. Как тогава този свят може да бъде истински, въпреки факта, че виждаш всичко това вътре в малките си очи. Ето защо всичко, което виждаш, не е истинско, а абсолютно фалшиво.