“Нека аудиторията да остане внимателна към този разговор между Гуруто и ученика, в който Чистото Знание е направено много просто за разбиране чрез слушане.” (Дасбодх – Глава 8, Подглава 1)
Дори един живот няма да бъде достатъчен, ако провеждаш търсене на Чистото Знание в различни писания. Ти само ще откриеш, че те не са съгласни едни с други. Някои се застъпват за карма (светски и религиозни действия), някои за йога, някои за обожанието на божество, а някои се застъпват за обожание на цяло множество от богове. Тогава ще има някой, който казва, че Богинята Амба е по-велика или Кхандоба е по-велик и т.н. Това не може да бъде узнато, освен ако между тях не е уреден мач за борба или някакво състезание. Когато дори философските писания и митологичните книги не са съгласни, е много трудно да се стигне до заключение. Съмненията само продължават да се увеличават, кой бог е по-велик, или кое място е по-свято, като например Каши, Пандхарпур, Дварка или Рамешвар (всички свети градове). Няма задоволителен отговор, така че как може един живот да бъде достатъчен, за да се реши всичко това?
Светецът Тукарам е казал: “Цялото ти семейство ще отиде в ада, ако не посетиш Пандхарпур.” Ако човек посети храма на конкретно божество, другите божества със сигурност ще се ядосат. Има ли някой в този свят, който може да посети всички свети места? Всички свети места ги има, само за да разбереш единствения Бог. Различните култове, обети, мнения и т.н., съществуват само, за да могат хората да Го реализират. В този свят има много богове. Всъщност има хаос от богове в нашата (индийска) култура. Кого можем да наречем истинския Бог? Методите за обожание са толкова много, че хората са изгубили бройката. Божеството, което изпълнява желанието на човека, става Бог за него. Той приема за даденост, че истинският Бог е неговият. Какъв вид преданост е това? Някои хора обожават многобройни богове, тъй като те са полезни за задоволяване на глада им или за ежедневни нужди. Съпругата пада в нозете на съпруга си, тъй като той я храни. Той е “богът съпруг.” Всички те са фалшиви богове. После идват “истинските” богове, Сатянараян, Господ Ганапати и т.н. Дори мъдреците също са смятани за богове, така че няма твърдо решение кой е истинският Бог. Има кавги между писанията (Шастрите), митологичните книги (Пураните), Ведите и учените индуси, и все пак няма единодушно решение относно истинския Бог. Където и да погледнеш, във всяка къща има различни богове.
След консумирането на един тон храна, той (реализираният) съблюдава поста Екадаши. (Реализираният може да яде толкова, колкото иска и все пак за него всеки ден е постът Екадаши. Това е игра на думи с думата Екадаши. “Ека” означава едно, а “даша” означава състояние). В Махабхарата, Господ Кришна казва, че дори ако той има 16,000 царици, той все пак е целибат. Господ Хануман е вечен целибат. В едно въплъщение, съпругата на Рама била отвлечена, а в друго въплъщение, Кришна отвлякъл жена. (Както за Рама, така и за Кришна се казва, че са въплъщения на Господ Вишну). Ако човек не краде и се държи като Рама в живота си, тогава Кришна ще бъде ядосан. Поради необходимостта от изговаряне на други имена (оскърбявайки), един Вайшнава прави добро, когато порицава поклонника на Шива. Така да бъде. Накратко, едно домакинство може да има само двама души, но в “храма на боговете” (малък храм за обожание в една традиционна индийска къща) има редица богове, като например Ганапати, Шанкара, Амба, бизон, тигър, куче и т.н. Всички богове трябва да ядат от една и съща чиния. Това е хаотично състояние.
Така, много хора биват завладени от богове, но само един на хиляда мисли за истинския Бог. Ще помогнат ли всички тези богове светът да функционира? Те са продукт на нашето въображение. Дори ако човек започне да мисли за Бог, Бог все още му се изплъзва. Най-общо казано, всеки човек има концепция, че “Бог не може да бъде познат,” и тази идея създава гордост в него. Някои хора се чудят на необходимостта от методите на йога или всякакви такива усилия. Затова възниква проблемът как Бог може да бъде постигнат.
Ето защо е необходимо първо да се знае какво или кой е Бог. Статичните и динамични дейности продължават непрестанно в този свят. Трябва да има някой, който е извършителят. Някой движи краката, движи клепачите и работи ден и нощ. Той работи, той ходи и той седи, така че защо трябва да има някакво възражение да се нарича Бог? Бог е, който казва: “Аз съм роден, аз съм мъртъв.” Този, на когото слънцето дължи блясъка си, е Бог. Ако слънцето е показано на един стол, този стол ще види ли сиянието на слънцето или ще даде ли сияние на слънцето? Едно мъртво тяло ще донесе ли блясък на слънцето? Не. Така че, ако Бог отсъства, кой ще говори за сладостта или горчивината на храната? Само ако Той присъства има радост или скръб. Нещастието, раят и адът са все поради Неговото присъствие. Той е Себето, Той е Господ Брахма, създателят. Цялата слава е поради Неговото присъствие. Дори думата Бог съществува заради Него. Понеже Той съществува, съпругата прегръща съпруга си. Ако Той напусне тялото, никой не иска труп, дори ако е поискано да бъде задържан. Когато Той напуска, хората се страхуват да видят лицето на трупа. Ако един мъртъв човек е видян по време на сън, хората викат екзорсист. Тъй като това тяло е нетрайно (нашвар на Маратхи), то е не-Бог (Игра с думата На-Ишвара; На означава не, а Ишвара е Бог).
Там, където слънцето не може да достигне, Бог достига. Това тяло е нетрайно, но този, който пребивава в тялото, е Бог. Няма съзнание за света, когато умът почива през нощта. Дори ако съпругата е съвсем наблизо, няма мисъл за нея. Бог (като поклонника) къпе Бог и Му предлага храна, и след това той самият я яде. Дори ако Бог (поклонникът) Му каже: “Аз ти предлагам дрехи,” това ще е достатъчно. Но този Бог (поклонникът) трябва да има истински дрехи, мазило, сапун и т.н. Този Бог (поклонникът) трябва да се бръсне. Има ли някой, който Го бръсне? Какво може да даде на поклонника Богът, който е нетраен? Ако този Бог (поклонникът) е болен, Той няма да яде храна. Всемогъщият е Бог. Ако някой отиде да види Бог, той няма крайници, няма ръце, няма крака, няма очи. Ако има болка в стомаха, кой я преживява? Той е Бог, не защото няма крайници, той е Бог, защото знае, че има болка в тялото.
Той няма крайници, няма уста, няма стомах, той не е гърбав, той не е Празнотата. Той няма форма. Неговата истинска природа е известна само на тези, които знаят. Брахман не е Господ Брахма, нито пък някакви други богове. Интелектът е Господ Брахма, “вътрешният ум” (Антахкарана) е вътрешното съзнание, което е Вишну. А невежеството е Шива. Когато казваме, че умът и интелектът не могат да го знаят, това означава, че не можем да го знаем чрез ума или интелекта.