“Ако човек се опита да схване Реалността, това не може да бъде направено, тъй като Реалността по природа е отвъд каквато и да е концепция или въображение. Няма въображение в Парабрахман.” (Дасбодх – Глава 7, Подглава 7)
Себето (Атман) е отвъд концепция (Нирвикалпа) и следователно Себето е там, където въображението се проваля. Тъй като Себето не може да бъде намерено чрез мисли, човек не може да мисли за него. Себето не е видимо и не е чувствано. То няма форма и няма цвят. Тогава как да се “знае” това, което няма качество? Ако развиеш един навик, ти го придобиваш. Ако формираш навика на съзерцание, “Себето знае всичко, но нищо не знае Себето,” тогава ти постигаш Истината. Човек остава невеж без съзерцание, така че съзерцавай. Търси компанията на светците. Живей в този свят на петте елемента с осъзнатост. Петте елемента (пространство, въздух, огън, вода и земя) ти диктуват, че Ти трябва бавно да отделиш този елементен свят от себе си със Знание. Това означава, че светът трябва да бъде оставен настрана. Когато аз не съм тялото, тогава как може този елементен свят да бъде мой? Ти можеш да имаш или Бог, или света.
Преди войната в Махабхарата, Господ Кришна казал на Кауравите: “Аз съм от едната страна, моята армия ще бъде от другата страна. Вземете това, което искате.” Кауравите взели армията, което означава, че те взели света, а Пандавите взели Бог на своя страна. Господ Кришна казал: “Аз съм без качество и без очертание, и няма да държа оръжие в ръката си.” Елементният свят трябва да бъде сложен настрана с помощта на Знанието. На егото или “ахам,” трябва да бъде позволено да угасне, и все пак то не утихва. Тези хора, при които не идва добро, въпреки че слушат непрекъснато Джнани, са считани за паднали.
Ако човек е разбрал, че тялото е от по-нисша каста, и все пак продължава само с телесното съзнание, знай, че той е само мъртво тяло, труп. Считай ги за паднали, ако са чули думи на мъдрост, и все пак не чувстват преданост. Егото трябва да угасне, и все пак то не изчезва; това състояние е наречено състоянието на джива. Идеите за “аз” и “мое” са причината, поради която човек е станал джива. Тези концепции трябва да бъдат премахнати. Абсолютната Реалност е това, което е. Чувството за “аз” трябва да изчезне, и все пак то не си тръгва. “Ахам” (“аз”) е във формата на чувството за невежество. Писанията са изложили много методи за заличаване на егото. “Ахам” е най-разкривената от буквите на санскрит. Този, който е видял смъртта на собственото си его, е голям късметлия. “Аз видях смъртта си със собствените си очи, ритуалът наистина нямаше паралел,” казва Светецът Тукарам.
Усилието на дживата е насочено към увеличаване на егото, “Аз съм стремящ се, аз съм реализиран човек. Аз съм като това, аз съм като онова.” Ти подхранваш този, който трябва да бъде убит чрез твоите усилия. Ако заличиш егото, ти си Реалността. Аз ти разказвам как човек подхранва егото. Целият видим проявен свят е нетраен и не е истински. Тъй като е нетраен, той е видян. Ако той не беше нетраен, не би имало виждащ. Тъй като има виждащ, има и видяно.
Каквото е направено в този свят е дело на ума, интелекта и т.н. Каквото и да виждаш или казваш, го правиш, тъй като умът и интелектът съществуват. Следователно, докато “ти” си, егото е податливо на възхвала и оскърбление. Каквото и действие да е извършено, е извършено от сетивата. Каквото и да е извършено от сетивата, е извършено от егото. Ти трябва напълно да се отдадеш на Садгуру, казвайки: “Мозъкът ми не работи изобщо.” Колкото повече използваш интелекта си, толкова повече той расте. Ако действаш, зависейки от интелекта на Гуруто, твоята въвлеченост в този свят ще престане. Само тогава “ти” си унищожен. Само тогава човек разбира собствената си смърт.
“Приеми убежище в мен, отхвърляйки всички свои задължения и отговорности,” казва Господ Кришна. Само така твоето его ще те напусне. Всички ние сме Парабрахман, ако приемеш убежище в Садгуру. Затова ти трябва да изоставиш своите стари пътища. Този, който иска да осъзнае, трябва да разбие това его. Ако казваш “Аз съм Брахман,” тогава забележи, че наричаш този “Аз” Брахман. Така че, той не може да бъде разбран чрез медитация, концентрация, заклинание или покаяние. Той е постижим само чрез компанията на реализираните, чрез преданост към Себето, пеене на възхвали към Бог (бхаджан) и чрез разбиране на знанието, предадено от Учителя. Това убеждение, че “Аз съм Брахман,” е важно, и все пак предаността на светецът Тукарам го е накарала да разбере, че Върховното Себе съществува без атрибути, както и с атрибути. “Пей името на Бог с жар. Не може да се разчита на този контейнер (тялото), а смъртта идва за едно мигване на окото.”