“Брахман е без атрибути и без форма. Брахман е непривързан и без промяна. Той няма граници, това казват мъдреците.” (Дасбодх – Глава 7, Подглава 2)
Как е Брахман? Той няма очертание. Той е естественото състояние, което остава, когато всички четири тела - физическото, финото, причинното (невежество) и великото причинно (Знанието или “Аз съм”) - са отхвърлени. Този, който знае истинското си “Битие”, е наречен “Ишвара” или Бог. Това, което остава преди Битието или Знанието, е Реалността. След трансцендирането на тези четири тела, това, което остава, е безформено, неизменно, в собственото си естествено състояние и стабилно. То никога не отива никъде, нито пък идва отнякъде. Това е Абсолютната Реалност, Парабрахман, докато Вътрешното Себе (Антаратман) е “Азът,” най-фината форма на егото.
Виждащият, свидетелят, този, който вижда и този, който спи, е “Ишвара,” Бог. Той е концепция, схваната чрез интелигентността. Когато спи, той е тих. Този, който преживява състоянието на будност, не изчезва, когато преживява състоянието на безсъзнание или сън. Защо не можем да изразим радост по време на сън? Защото умът и интелектът са във временно бездействие. Само когато човек се събуди, той може да изрази преживяването.
Обицата на носа на една жена паднала във водата. Тя помолила един човек да я намери и да я информира веднага щом е намерена. Човекът намерил обицата дълбоко под повърхността на водата, но очевидно не можел да я информира в момента, в който е забелязал обицата, тъй като той бил напълно потопен под водата. Тъй като водата и огънят са антагонистични, силата на божеството на огъня (която активира речта) отсъствала, когато той бил потопен. Така той можел да информира дамата, че обицата на носа била намерена, само след като излязъл от водата. Подобно, човек не може да изрази нищо по време на дълбок сън, тъй като инструментите, които са необходими за изразяване, са недостъпни. Умът не е замесен по време на дълбок сън, следователно той не може да каже нищо. Един човек изкачил няколко стъпала. Ако неговият ум не е бил фокусиран върху броя на стъпалата, които е изкачил, тогава той не би бил способен да каже точния им брой. Но Себето знае, че той е изкачил стъпалата.
Себето съществува по време на дълбок сън, по време на будност и по време на самадхи (съзнателно абсорбиране в Себето). Кой преживява дълбок сън и самадхи? Само Себето. Ако Себето не беше там, кой би бил там, за да преживее дълбокия сън? Така че, Себето е Съзнание, есенцията на Осъзнатостта, а преди това е Парабрахман. Вътрешното Себе (Антаратман) е “Азът.” Той е Бог и Съзнанието е неговата вечна природа. Той пребивава в сърцата на всички зверове, птици, божества, демони, Рам, Кришна и т.н. Ако Той не е там, живото същество става мъртво като дървена трупа. Когато Той изчезне, ушите, очите, носът и т.н. са безполезни. Когато Той изчезне, всички обекти стават неодушевени. Цялото великолепие е поради това Вътрешно Себе. Ако То изчезне, тогава всичко загива. Именно поради него има светска дейност, както и духовно разбиране. Всичко това е поради неговото Съществуване.
По времето, когато Вътрешното Себе съществува, Богове, демони, обичаи и т.н., също съществуват. Но ако То си тръгне, хората няма да докоснат мъртвото тяло. Именно Вътрешното Себе насища тялото с божественост. Този, който нарича това тяло Бог, не е нищо друго освен това Себе. Този, който пише Ведите, също е Вътрешното Себе. Докато това Вътрешно Себе запазва интерес към светски идеи, то е джива (индивидът). Ако той започне да говори за Знание, то е Шива. Когато както джива, така и Шива изчезнат, това, което остава, е Парабрахман. Един човек, който се занимава с физически труд, е работник. Ако той работи като офицер, той е офицер, ако работи като съдия, той е съдия. Но когато се оттегли от всичко, той е Парабрахман. Има празнота, която е пустота или невежество, а отвъд това е четвъртото тяло, което е с природата на Бог. Когато човек обожава множество от богове и богини като Кешава (Вишну), това обожание отива единствено директно към Вътрешното Себе, тъй като този Кешава (Ке означава знание, а шава означава труп) е във формата на знание в тялото (което е само труп без знанието). След обожанието, даровете към този бог, се консумират единствено от поклонниците. Ако този Господ, Вътрешното Себе, направи този бог (идол на Бог) достоен за вяра, той изглежда реален за цял живот. Всяко същество, съзнателно или несъзнателно, обожава само Вътрешното Себе. Но той прави това без разбиране. Следователно той е джива или невежо същество. Ако той обожава с пълното разбиране, че той е Бог, той става Шива и е едно със Знанието (Джнана).
Всички груби тела всъщност са живи храмове. Поради невежество, децата се наслаждават на себе си, изграждайки измислена къща от камъни. Те вземат малък камък, който служи като съд за питейна вода, друг камък може да служи като купа и след това друг камък е поставен като Бог. По същия начин, невежите хора обожават Бог, създавайки идоли. Истинският Бог има Съзнание или Осъзнатост. Идолът няма Съзнание. Само един глупак обожава идол. Глупак означава невеж човек. Тези, които нямат “Знание на Себето” (Атмаджнана), трябва да обожават идол. Но ако те бяха разпознали кого точно символизират тези идоли, колко прекрасно би било! Този, който разпознава това, е “Интелигентният,” Джнани. Невежият човек създава измислен Бог и го обожава, Джнани разпознава “Бога на Боговете” (това е собственото му Себе) и след това предлага своето обожание. Шанкарачаря е нарекъл Вътрешното Себе, което е четвъртото тяло, “Първоначалната Илюзия.” Бог може да има безкраен брой имена, и все пак Истината е само Една. Например, ако едно дете нарече собствения си баща “чичо,” това означава ли, че човекът губи бащинството си?
Чрез посредничеството на този Бог (Себето), човек ще реализира естественото състояние на Върховния Бог, Парамешвара. Ако пребиваването в този Бог стане стабилно, човек ще реализира Парабрахман. Този Бог (Съзнанието) е във формата на силата на знаенето, силата на волята и силата на материята. Това означава, че той се движи постоянно. Ако това светско съществуване е игнорирано, тогава човек ще остане в това “естествено състояние.” Изявлението, че Господ Вишну (Съзнанието) се е въплътил десет пъти, предполага, че той е започнал да играе чрез всички десет сетива. Да правиш нещо означава да се въплътиш. Когато той стане Бог, той осъзнава своето невежество. Бог е нестабилен, докато Парабрахман е стабилен. Да знаеш природата както на стабилното, така и на нестабилното, е Знание. Последователите на Веданта биват напълно объркани, когато се опитат да мислят по тази тема.
Вътрешното Себе е основата на цялата вселена, и все пак истинският произход на всичко е изначалният импулс на “Чиста Осъзнатост,” която няма начало или край. От една страна светът е създаден, а от друга всичко изчезва. Ако собствената истинска природа е позната, Вътрешното Себе изчезва. Стабилното винаги съществува, а нестабилното загива. Стабилното е неизменно, докато нестабилното се променя вечно. Себето, което е нестабилно, има страсти, промени, желание, гняв, алчност, гордост и т.н. Ако някой го нарече (Вътрешното Себе) добро, то се надува с гордост, а ако някой го нарече лошо, то става тъжно. Това показва, че Вътрешното Себе е субект на промяна. Този, който смята неизменното и променящото се за еднакви, не е друго освен просяк. Такъв човек е хванат в сферата на петте елемента.
Есенцията на Ведите е “Ти Си Това.” Себето е отвъд четирите тела. Има различни методи за обясняване на Ведите. Брахман и Парабрахман са доказани след дебатиране и оборване един милиард пъти. “Йога” означава обединение.
Параматман е покрит от петте обвивки или коши. 1. Обвивката на храната: Физическото покритие, което е като палто. То е носено отвън, за да защитава Себето. Това е тялото, състоящо се от кръв, плът, кости, коса и т.н., произведени от храна.
2. Обвивката на жизнените дихания: Себето е покрито с пет жизнени дихания или прани.
3. Обвивката на ума: Това е покритието на ума заедно с концепциите.
4. Обвивката на интелекта: Това е покритието на интелекта, който различава въз основа на концепции като например добро и лошо, или че човек е от определена каста (брахмана, кшатрия и т.н.)
5. Обвивката на блаженството: Това е покритието на покоя или дълбокия сън, когато човек забравя себе си. Човек е щастлив, когато е забравил всичко, което произвежда нещастие.
Ако човек забрави всичко, тогава има блаженство. Човек е щастлив, тъй като е забравил всички нещастия. Къде дживата (егото) намира щастие? Отговорът е в забравата. Несъзнателно, той се наслаждава на щастие по време на сън. Нарада (светец в Индийската митология) е нашият ум. Той обикаля във всичките три свята, а именно грубият, финият и причинният светове. Този ум пее възхвали към Господа, но също така влиза в спорове и кавги. Той винаги има просешка купа под ръка. Просешката купа е неговият стомах. Независимо дали човек отива в офиса или на място, където се пеят песни на преданост, сигурно е, че “г-н Ум” ще вземе просешката купа заедно със себе си.
Себето е отвъд всички състояния. Разпознай петте обвивки, обяснени по-горе. Казано е, че триста и тридесет милиона божества пребивават в тялото. Всички те са заради тялото. Двадесет и петте елемента, съставляващи финото тяло, петте обвивки на Себето и трите атрибута (раджас, тамас и саттва), съставляват тези триста и тридесет милиона божества, които живеят в града на Каши (тялото). Само след трансцендирането на петте обвивки, човек постига Вишванатх, управляващото божество на този град. След това самото тяло е Каши (свято място) за теб. Каквото е в микрокосмоса (джива), е също и в макрокосмоса (Бог). Така ние използваме безброй хитрости, за да докажем, че твоята истинска природа е Парабрахман. Дживата се появява само в сферата на думите, затова, каквото е изразено с думи, може да служи единствено като указател към Реалността (тъй като думите никога не могат истински да предадат Реалността).
Каква е природата на Бог? Бог също има четири тела. Първото или грубото тяло (Вират) е огромно и е съставено от петте елемента. Финото тяло е триста и тридесетте милиона богове и Брахма, Вишну и Шива. Това фино тяло на Бог, е наречено ХираняГарбха (Златната Утроба), а причинното тяло на Бог е Авякрут (Непроявеното). Великото причинно тяло на Бог е Първичната Илюзия (Муламая). Това е Сат-Чит-Ананда (Съществуване, Съзнание и Блаженство), което е най-висшият атрибут на Бог.
Подобно, дживата има четири тела, а именно грубото, финото, причинното и великото причинно тяло. Първите три могат да бъдат описани. Великото причинно тяло не може. От земята идва грубото тяло. Ти може да кажеш, че тялото е част от Вират. Въздухът, който е извън и вътре в тялото, е един и същ. Така че как може този въздух да принадлежи на теб или на мен. Той принадлежи на всички.
Желанието и сетивата съставляват ума. Божеството е Луната. Умът (луната) е вероломен за Гуруто (слънцето). Той не отива при Него. Луната е обвинена в предателство към Гуруто, тоест, тя не иска да получи Себе-Познание от слънцето, тъй като ще умре в процеса.
Сетивата може да бъдат наречени Господ Индра. Дъждът означава желанието за пиене. Да извършиш жертвоприношение означава да приготвиш добро ястие и да го изядеш, и след това вали, тоест, човек има желание да пие. Тогава човек е нахранен, тъй като сетивата му са успокоени, както земята расте, когато вали. Светецът Гаутам означава най-доброто сред сетивата (Гау – сетива, Уттам – най-доброто). Ахиля (неговата жена) е тялото, което подхранва сетивата. И двамата имат същия израз, както и същата цел. Следователно, дживата и Шива са едно. Дживата всъщност не е нищо друго освен Брахман. Джива има четири тела, Шива има четири тела. Осмото тяло или Първичната Илюзия, е стабилно. Това е неговата “първична природа.” Парабрахман е това, което не може да бъде изразено с думи. Богът на преходното е Ишвара и този поклонник на Бог също е преходен. И двамата са нетрайни и следователно фалшиви. Затова както джива, така и Шива, са невежество. Не се изкушавай от тях. Всички тези осем тела са нетрайни и фалшиви. Този, който осъзнава това и изхвърля както джива, така и Шива, е Интелигентният, Джнани.