От разговор върху Екнатхи Бхагват на Светеца Екнатх
Джай, Джай, О, Садгуру, Господ на Господите! (Джай е поздрав, означаващ победа). Защо думата Джай е повторена два пъти? Повтарянето предлага победа в този “смъртен свят” и в “света отвъд.” О, Садгуру, ти придаваш “божественост” (качествата на Бог) не само на индивида (дживата), но също и на самия Бог. Затова рангът на Садгуруто ти е даден, когато този Вишватман (Вишва е светът, Атман е Себето) - Себето, което е възникнало в този свят - достигне състоянието на Реалността и го счита за свое собствено.
Без влагане на пълна вяра в Садгуруто, човек никога не може да достигне до “Вселенност.” Когато Себето достигне до пълна Реалност, за него се казва, че е Вселенско (Вишваси). Вярващ е друго значение на Вишваси, а без вяра, човек никога не може да достигне Сварупа. Този, който е облякъл това тяло, не е наречен Вишваси. Садгуруто е този, който се появява в състоянията на сънуване, будност и спане. Необожаващите и “неверниците” са омаловажили Веданта. Когато е прието убежище в нозете на Садгуруто, “Тат” (Това) и “Твам” (ти), и двете отпадат и рангът на “Аси” (си) е подсигурен от милостта на Садгуруто. Това означава, че узнаваш, че “Ти си Това” (Тат Твам Аси).
Моите родители са бащата и майката на моето тяло, но ти, Садгуру, си моята истинска майка и си ме родил без помощта на утробата. Ти си моя майка, както и мой баща. Ще ти кажа симптомите на злополучния, който не обожава такъв Садгуру. Този, който не обожава Бог, става обременен с големи скърби във формата на илюзията. Има ли някой, който се е родил в човешкия вид, който все още не обожава Господа? Не. Когато всички твои праведни дела дадат плод, ти придобиваш човешко тяло. Може да се наложи да се родиш няколко милиарда пъти като човешко същество, преди да влезеш в контакт със Садгуру.
Ти ме молиш да обясня дхармата на Екнатхи Бхагват (Екнатхи Бхагват е религиозен свят текст, описващ принципите на хиндуистката философия), която ще помогне да се унищожи Мая (илюзията). Мая е изпълнена с трите гуни, Саттва, Раджас и Тамас. Живите същества са значително обезпокоени от топлината на Слънцето. Огънят е произведен от “сурякантното мънисто” в присъствието на Слънчевата светлина (като лупа). Всичко това е направено без знанието на Слънцето (слънцето не е осъзнато, че е направило нещо). Първичната илюзия е определена като чувството за “Съществуване в Нищото.” Както тялото, така и “Сварупа” не притежават нито име, нито форма. Тялото притежава слюнка, урина, пот и т.н., но всъщност не притежава име, понеже името е неистинско. В ежедневния живот съществува въображаема личност, наименувана “еди-кой си,” и все пак Себето е неконцептуално. Тогава кой е този, който казва “аз”? Това е първичната илюзия.
Вдъхновението за съществуване е възникнало в неконцептуална форма. Самото това вдъхновение е “Сат-Чит-Ананда” (Битие, Съзнание, Блаженство). Въпреки че съществува във формата на Блаженство, Господът е искал да се радва на още блаженство. “Нека видя себе си, да бъда съзнателен за себе си,” помислил Господът. “Нека говоря със себе си, понеже говоренето със себе си е блажено.” По Свое собствено желание, Господът е създал четворните обекти, като например четирите освобождения, четирите произхода, четирите речи и т.н. Той също така е създал трите гуни - Саттва, Раджас и Тамас - и триединството на наблюдателя, наблюдаваното и наблюдението. Въпреки съществуването на всичко това, Господът е бил поразен от чувството за самота. В продължение на дълго време Той е бил сам. Въпреки че Той е съществувал в много форми, Той е бил сам. Той е бил там във всички елементи и Той е бил всички елементи. След дълго време гордостта е възникнала и всички са наименували себе си. Името по-късно е станало здраво прикрепено. След това всички се възгордеели със своето име и си въобразили отделеност.
Всичко, което се е появило, се е появило в Неговото съновидение, но преди съновидението, Той е бил сам, и след съновидението, Той остава сам. Когато няма знание за Жизнената Енергия, няма нищо, а там където няма нищо, има пространство. Когато Жизнената Енергия (Чайтаня) духа, тя е отличена като вятър и така нататък. Ето как Чайтаня се е модифицирала в петте основни елемента. Чайтаня е една единствена същност, името е единственият фактор, който варира. Ние не сме нищо друго освен Чайтаня. Тази Чайтаня съставлява “мъжкия” принцип и е наречена Пуруша (Чисто Битие). Източникът на всичко е същата Чайтаня, оттук, невежеството и Знанието са едно и също. Мая е лишена от силата да знае Себето. Този, който знае всичко, който озарява всичко, е Себето във формата на “Чит,” Вселенското Съзнание.
Въпреки че прониква петте елемента, Себето не прави присъствието си почувствано. Елементите притежават отчетливи характеристики и елементите се противопоставят един на друг, но поради присъствието на Себето, всички те съществуват в хармония. Чайтаня във вселената е отличена като Шива, а тази в тялото е позната като индивида, дживата. Мая във вселената е наречена Йогамая (илюзия за Единство), а тази в тялото е наречена Авидамая (обективно знание). Светът на Ишвара е във формата на Осъзнатост, докато светът е във формата на съновидение. Мая е чиста заблуда. Тъй като Шива е обсебен от желания, той се превръща в джива. Самият този джива, който е наистина само един, по-късно се превръща в “десеторен.” В сингулярната фаза той се превръща във “вътрешния ум” - антахкараната, а в “десеторната” фаза той изразява себе си чрез десетте органа (Петте сетивни органа и петте органа на действие).
Този, който казва “О” (в отговор на повикване от някого), самият той е Омкар, формата на ОМ. Омкар е Брахман, избиващ в реч. Когато едно дете е родено, то изрича само “О.” При раждането, ако едно бебе започне да се смее, вместо да плаче, ще бъде казано, че със сигурност има нещо нередно. Когато едно бебе плаче, то казва “О.” Това “О” съдържа три срички (АУМ), “А,” произнесено като “а,” като в “ангел”, “У,” произнесено като “у,” като в “хумус”, и “M,” произнесено като “м,” като в “том”. Защо едно бебе плаче? Господът започва да плаче, понеже Той е огорчен от състоянието на това да бъде джива. Това само по себе си е Аватарът (въплъщението) на “ОМ.” Аватар или Аватарана означава да слезеш, падение. Той става пленник, затворен в тялото. Ако забравиш Себето, тревогата за удовлетворяването на нуждите на тялото се увеличава.
Мисленето за желания само по себе си е умът. Впоследствие натрупването на съмнения и решителности продължава да се разширява. Тревогите и т.н. са все натрупани в ума. Когато умът е стабилен, всичко е наред. Глупостта на това да казваш: “аз съм тялото” е интелектът. Интелектът определя, че това е дясната ръка, това е лявата, това е благоприятно, това не е и т.н. Това, което формира концепции, не е нищо друго освен умът. Умът (манас), интелектът (буддхи), мислите (читта) и егото (ахам), всички заедно са произвели светския живот. Мислите (читта) са в чистата форма на Чит (Съзнание), но когато егото на това тяло и светският живот се появят, мислите, бидейки във формата на Съзнание, изчезват. Това е отличителният белег на сингулярната фаза.
Сега ще ти разкажа за “десеторната” фаза. Този Господ, който живее във всички - Нараяна, прониква десетте органа. Специфичните органи изпълняват специфични функции. Оттук, те са различни. Нараяна е този, който функционира във всички тях. Той е едновременно осъзнат за функционирането на всички органи. Егото на тялото казва: “езикът вкусва, очите виждат” и т.н. Този, който оживява ума, интелекта, тялото, органите, желанията и т.н., е едното и единствено Себе. Тъй като концепцията “аз съм тялото” е здраво държана, невежият смята, че самите органи изпълняват съответните си функции. Ако е приютено чувството “Аз съм Чайтаня”, ние със сигурност сме Шива. Ако не е приютено това чувство, ние сме джива.
Веднага щом приемем, че тялото е вършителят на всички действия, органите на тялото стават обсебени от желания. Тогава ставаме изключително малки. Ето как Господът, Всевишният, е сведен до тривиалното състояние, когато е затворен в тялото. Целият свят на този джива сега е с дължината на три ръце, дължината на тялото. Любовта на дживата е ограничена само до тялото, в пълен контраст с тази на Шива. Състоянието на Шива е описано като “Аз съществувам във всички тела и Аз се радвам на и понасям всички преживявания.” Понеже съм преследван от концепцията “аз съм тялото,” светският живот е възникнал. Какво е удоволствие в края на краищата? Това, което дава приятни усещания на нервите. Първо се ограничаваме с нашите концепции и след това създаваме фалшиво усещане за удоволствие. Какво е истинска радост?
Удовлетворение без концепции е Блаженство. Желанията са концептуални и, оттук, удоволствието, възникващо от изпълняването на желанията, не е истинско. Удоволствието е предпочитано усещане. На удоволствията човек трябва да се радва и след това да бъдат забравени, тъй като не могат да бъдат съхранени. Десетте желания на десетте различни органа дърпат дживата в десет различни посоки. В стремежа да се изпълнят десет различни желания, хармонията е изгубена и дживата все още е допълнително оплетен с “аз” и “моето.” Така, въпреки че всички дела се случват поради вроденото свойство на Пракрити (тялото), този, който облича тялото, казва: “аз съм извършил всички тях” и се гордее с тях. След това той бива хванат в капан. Каквито и концепции да формира той, тялото му се адаптира към тях. Това Себе, въпреки че е безсмъртно, е засегнато от смъртта, понеже то таи желанието да пожъне плодовете на действията, и цикълът на смъртта и раждането продължава непрекъснато.
Слънцето е стабилно по отношение на земята, и все пак изглежда, че се върти около Земята. Подобно, Себето е стабилно, но се върти в цикъла от 8,4 милиона раждания и смърти, поради отъждествяването с тялото. Веднъж щом човек влезе в контакт със Садгуру, Садгуруто помага на човек да избяга от лапите на цикъла на смъртта и раждането, и също така да прекоси океана на светското съществуване (самсара). Това Себе, което наистина е Параматман, счита, че “аз съм тялото,” харесва всички привързаности на тялото и се радва на или понася радостите и скърбите съответно. При срещане на Садгуру, дживата сега може да избере пътя на освобождението пред цикъла на ражданията и смъртите.
Мая (илюзията) е нищо и може да бъде лесно преодоляна от този, който се е отказал от телесното съзнание. Обаче, за този, който е съзнателен за тялото, е трудно да трансцендира границите на Мая. Този, който вярва, че Садгуруто е Параматман, и който обожава Учителя, влагайки тотална вяра в него, може лесно да престъпи границите на Мая. Прабуддха (Висшият Интелект), по-малкият брат на Антарикша (пространството), казва: “Аз престъпвам границите на Мая с помощта на съвета на Садгуруто.” Вдъхновен от вярата, този, който търси убежище в нозете на Садгуруто, постига освобождение. Какви са признаците на Садгуру? Садгуруто е Този, който защитава слабия и Този, който притежава способността да съветва учениците. Той е опитен в изразяването (преподаването) на Знание. Той взема под внимание способността на своите ученици, предлага лек и им помага да достигнат до освобождение. Садгуруто се грижи за своя ученик, сякаш ученикът е негов син. Той не смята ученика за свой слуга, въпреки че ученикът може да му служи ден и нощ. Той не притежава гордостта от това да бъде Учител. Той не зависи от своите ученици за издръжката си. Той е незасегнат от желания, понеже Той нито таи, нито се отказва от желания. Той винаги остава потопен в Своята “Истинска Форма,” казвайки, че действията са характерните черти на тялото. Външно той прави така, както другите правят. Той обожава, оставайки отделен от всичко. Този, който е украсен с покой, е Садгуру.
Признаците на един ученик няма да бъдат казани. Един ученик не трябва просто да поддържа саттвичен външен вид. Човек не трябва да таи съмнения в ума си. Човек не трябва да бъде хитър и не трябва да изневерява на Знанието. Да изневеряваш на Знанието означава да бъдеш желаещ да постигнеш Знание, но да ти липсва обожание. Някои обожания са извършени само за да се придобият сили (сиддхи), а някои просто следват ритуали, докато други отбягват ритуалите. Някои са опетнили умовете си с концепции дори след получаване на съвет от Учителя. Индивидът (дживата) е развил навик да поема греховете (дейностите) на другите. Търсачите на Крайната Истина са чисто саттвични. Този, който е винаги бдителен, е незасегнат от Мая и я смята за несъществуваща. Този, който твърдо вярва в съвета на Учителя и се държи съответно, получава подкрепата на Учителя. Тези, които са посветили живота си на ученията на Садгуруто, са истински ученици и са незасегнати от илюзията. Убеждението, че Учителят е Параматман, трябва да бъде напълно попито.