Да се развие чувството “аз” във връзка със собствената Истинска Природа е това, което е наречено ум. Само невежество е това да се идентифицират различни тела като “аз,” моята съпруга и т.н. Взаимоотношението на “съпруга” не съществува в началото. То се развива по-късно, но човек се увлича от него. Това е невежество. Това се случва, понеже отъждествяваме Брахман с много различни тела, въпреки че той е една единствена същност.
Цялото това светско явление е заблуда. Откажи се от него. Направи го стъпка по стъпка. Първо, преодолей чувствата “Това е моята къща,” “Това е моето село” и т.н. Вместо това кажи: “Аз съм синът на Учителя.” Защо да не кажеш това? Това ще ти помогне да се отървеш от заблудата и да получиш спасение.
Въпреки че търсачът продължава да бъде баща или съпруг, той не трябва да се отъждествява с тези роли. Ако се отъждествяваш с тези роли, ти продължаваш да съществуваш като индивид (джива). Не го прави! Не повтаряй това, което си правил досега. Не продължавай както по-преди си правил. Помогни на себе си да достигнеш до освобождение. Кажи: “Аз Съществувам Вечно.” Не съществувай като индивида, съществувай като Параматман. Помни, че получаваш това, което си въобразяваш. Ако мислиш, че ти си индивидът, ти се превръщаш в индивида, а ако съществуваш като Параматмана, ти се превръщаш в Параматман. Концепцията за Параматман трябва да проникне дълбоко. Този процес на съзерцание води до зората на Себето. Твоето съществуване и твоето блаженство преобладават само чрез изоставяне на качеството на индивидуалността.
Твоето съществуване като индивид трябва да бъде напълно елиминирано. Това е предписано, за да се достигне до състоянието на Брахман. Няма свещен час, за да се започне тази практика. Чакането на свещения час, за да се започне духовна практика, означава, че времето е нахлуло във вечната Крайна Истина. Аз предпочитам да проповядвам, използвайки директен език, понеже съм прецизен и не говоря със заобикалки. Там, където няма жертване, не може да има Крайна Истина.
Придържай се към принципа “Аз съм Брахман” и се дръж съответно. Оставането потопен в своята Истинска Природа е същото като пеенето на химните на Господа. Този, който казва “Аз съм Той,” той самият е Брахман. Ти трябва да бъдеш просветлен с това Чисто Знание. Ти ще узнаеш това, когато обожаваш Учителя. Как трябва да пееш бхаджаните (свещените химни) на Господа? Писанията са предписали девет вида обожание (Нававидха Бхакти; девет-аспектната преданост, изложена в Дасбодх). Бхакти е задължителна, защото:
“Бхакти е майката на Джнана (Знанието), понеже тя поражда Джнана.” Ако не можеш да обожаваш физически, поне го прави в ума. Учителят е Бог, оттук, славата на Учителя трябва да бъде възхвалявана. Киртан (възхвали, изложени като музика) означава разказ (за Бог или Гуру). Пеенето на “Наам” (повтарянето на мантра) означава непрестанно пеене, или на мантрата, дадена от Учителя, или на “Аз съм Той.” Съзерцавай мантрата непрестанно. Непрекъснато си спомняй мантрата. Продължавай размисъла върху въпроси като “Аз съм Себето” и “Какви са характеристиките на Себето,” и т.н. Това живо тяло е святата обител на Всемогъщия.
Махадев (Шива) е най-великият от Боговете. Той не е никой друг освен Себето. Той е консумирал отрова (отрова означава светски желания) и я е усвоил. Това просто означава, че той е бил погълнат от изпълняването на желанията си. Оттук, той е бил беден джива. С помощта на непрестанно пеене на името на Рама, той се е превърнал в Шива. За да се придобие “преживяване” са предписани непривързаност, отречение и т.н. Веднъж щом преживяването е придобито, от каква полза е всичко това? “Жертването на близостта” означава жертване на близостта с “аз” (егото). Садгуруто (Учителят) е олицетворение на прошка. Каквото и да правиш, Учителят игнорира злодеянията и се съсредоточава само върху заслугите. Светът функционира заради такива заслуги.
Това Знание, което дава плодове в подходящото време, е “Знанието на Брахман.” Този път на Знанието, който ти е разкрит само от Садгуруто, е свободен от илюзия и заблуда. Този, чието внимание е фокусирано върху нереалното, никога не може да се обърне към Реалното. Независимо от количеството усилия, които човек е положил, и от броя на практиките, които той може да е предприел, трудно е да се намери пътят на Себе-реализацията, който е познат само на Садгуруто.
Една Маратхи поговорка казва: “Без Светец в твоя близост, ти не можеш никога дори да си помислиш за преодоляване на бедствието.”
“Прасанга” е Маратхи дума за бедствие. Прасанга е Пра, думата пара модифицирана, и Санга заедно (Пара е отвъд, Санга означава компания или близост). Всичко, което това означава, е, че без близостта на Светците, ти никога няма да се радваш на компанията на “Пара” или на това, което иначе е отвъд нашия капацитет. Господ Рама и Господ Кришна, които сега са дошли до това да бъдат идолизирани като Богове, не са били нищо друго освен Учители в своите времена.
В действителност, единственият “Истински Бог” никога не може да бъде обожаван, понеже Той не е отделен от теб. Няма и един единствен храм на Истинския Бог. Затова ти трябва да обожаваш само Учителя и тогава си трансформиран в Господа. Предложи своите поздрави на Слънцето във формата на Знание, което се намира в теб. Обожавай това Знание с помощта на ума си. Това е наречено обожанието (пуджата), извършвано в ума (Манас Пуджа). Умът става свободомислещ чрез такова обожание. Себето е само по себе си Садгуруто. Да извършваш деветте вида обожание, Нававидха обожанието, е единственото служене, което можеш да Му предложиш за достигане до Крайната Истина.
Има един инцидент, споменат в хиндуисткия епос Махабхарата, който разказва за това как докато Пандавите са били хванати в капан в лакираната къща, Лакшагриха (Лакша е лак, Гриха е къща), тя е била запалена от техните братовчеди, Кауравите. Пандавите са били спасени през подземен тунел (вивара). Това означава, че когато къщата им, гриха, във формата на тяхната цел, Лакша (Цел е другото значение на Лакша), е била подпалена, те са били спасени и освободени от Садгуруто, който с помощта на обяснение е изместил фокуса им към Крайната Истина, Реалността.
Акармата или “не-делата” (извършените неща, но от вършителя не се претендира за тях като за извършени от него) на този, който вярно се придържа към съвета на Учителя, се превръщат в добри дела. Самите му дела са трансформирани в Брахман. Той е изпълнен с чистота. Той е толкова чист, че каквито и да са действията (кармата), нищо не го засяга. Образът на Учителя трябва постоянно да пребивава в сърцето ти.
Слънчевата светлина е непоносимо изгаряща, понеже когато слънцето изгрява, отново започва ежедневният живот, заедно с всичките си ежедневни действия, а с него се връщат всички напрежения, тревоги и безпокойства. Тези безпокойства довеждат до горене (изгаряне) на ума. През нощта, докато спиш дълбоко, няма безпокойства. В състоянието на дълбок сън, царят и просякът са едни и същи. Садгуруто е сравнен със Слънцето. Действията на ума са извършвани както в будните състояния, така и в състоянията на сънуване. Светлината на Слънцето, във формата на ученията на Садгуруто, унищожава тъмнината на невежеството и довежда до зората на Знанието. Когато Слънцето във формата на Садгуруто се появи, то унищожава нощта на невежеството и с нея изчезват всички скърби, породени от невежество. Когато Садгуруто те приема за Свой ученик, Той те убеждава, че заблудата на светския живот е неистинска. На такъв Учител трябва да бъде предложен поздрав (намаскар). Защо? Защото ние се нуждаем от Него, понеже Той е Слънцето във формата на Знание.
Садгуруто прониква нощта на Авидя (невежеството), обективното знание и довежда до зората на “Златния Ден” във формата на съвет (учения). Нощ означава невежество относно нашата “Истинска Природа” и разбирането на “Кой съм аз?” Истинското Знание не може да бъде реализирано, ако не е доказано, че светското знание е неистинско. На птицата във формата на индивида (дживата) са дадени “Очите на Знанието” и тя е лишена от чувството “аз съм тялото” от Учителя. Човек става убеден, че той е Себето.
Садгуруто те убеждава, че ти си Себето, съветвайки интелекта. Той също така унищожава дуалността, която е проникнала в интелекта. Той елиминира разграничаващата гледна точка (дуалността), която замърсява погледа на пътешественика, вървящ по пътя на Себе-Реализацията. Когато вдъхновението Сохам, “Аз съм Той,” е реализирано дълбоко вътре, Слънцето във формата на Знание е в своя зенит. Заблудата, която е затъмнявала Себето досега, изчезва. Как тогава съновидението във формата на този свят може да продължава? Сега, този, който е “царят на земята” вътре във формата на нашата къща, Себето (Атманът), е изгрял. Той унищожава както явното, така и неявното.
Има два вида заблуди, едната е заблудата на Мая (илюзията), а другата е заблудата на Веданта. Светът е направен явен от заблудата на Мая. Заблудата “Аз не познавам Себето” е Ведантическата заблуда. Садгуруто винаги е отвъд тези заблуди. Той може да не е физически излъчващ светлина, но сякаш Той, този Нивриттинатх (Нивритти е лишен от концепции, натх е Господ), Господът, който е лишен от концепции, е предприел начинанието на озаряване на всичко. Аз предлагам своя намаскар (поздрав) на Него. Когато опознаем величието на Господа, можем да Го възхваляваме.
Как възхваляваме Садгуруто? Ако удовлетворяваме Бог, той може да ни даде благодат или дар, посредством които ние ще се заплетем още повече в заблудата на Мая. Веданта е прекрасно изобретение. Светците и мъдреците от старите времена са записали своето директно преживяване като Веданта заради невежите. Има четиринадесет науки и шестдесет и четири изкуства. “Науката за Брахман” е четиринадесетата наука. Господството може да бъде постигнато с помощта на тази наука. Тази наука, която може да бъде притежавана дори от един индивид (джива), е наречена “Науката за Брахман” и тя може да бъде постигната само чрез ученията на Садгуруто. Затова тя трябва да бъде научена от този, който познава Брахман и е опитен в разясняването на “Знанието на Брахман.”