“Ако човек се опита да го задържи, той не може да бъде задържан. Ако човек се опита да го пусне, той не може да бъде пуснат. Парабрахман винаги присъства навсякъде.” (Дасбодх – Глава 20, Подглава 10)
Как е Себето? Ти не можеш да се държиш за него. Това е така, защото ти си този, който би държал себе си. Без да Го срещаш, ти си обединен с Него, непрекъснато и непрестанно. В този свят ти си тръгнал на мисия да търсиш себе си. Цялата човешка раса е дошла в този свят, за да търси Себето. Раждайки се в различни видове, ти си търсил себе си от незапомнени времена, без да осъзнаваш, че дестинацията е толкова близо, а ти прекарваш животи в търсенето ѝ.
Твоята дестинация е намерена в нозете на Садгуруто. В момента, в който съзнателно се опиташ да преживееш Себето, ти ставаш малък. От Парабрахман, “Състоянието на не-състояние,” ти се превръщаш в Ишвара, Създателя и “Господа на Всичко.” Парабрахман е този, който контролира ума, интелекта, мисленето и т.н. Кой може да Го контролира? Веднага щом Той се разкрие, всички религии и задължения са оставени в почивка. Той е наречен “Ананта,” безкрайният, понеже Той е вечен. Той е нетленен. Той и само Той съществува навсякъде. Където и да погледнеш, Той е там. Той стои с лице към всички посоки и все пак няма лице. Никой не е съзнателен за Него, но Той е съзнателен за всички. И все пак Той е лишен от способността на съзнанието. В момента, в който се откажеш да се опитваш да бъдеш съзнателен за Него, ти ставаш “Съзнателен” за Него.
Той изчезва, понеже се опитваш да Го видиш. Цялото знание относно Него е невежество. Точно както един човек никога не може да отиде отвъд пространството, ти никога не можеш да Го отхвърлиш, понеже Той е твоето Себе. Господ Рама е роден на деветия ден от светлата половина на месеца на Чайтра или “Чайтра Шуддха Навами.” Това означава, че когато мисленето стане пречистено (шуддха), Учителят е удовлетворен и Себето е реализирано. Рама е роден. Човек не може да посети всички свети места, нито пък може да види всички божества, представляващи различни богове. Това не е така в случая на Парабрахман. Парабрахман е празен като пространство. Единствената разлика е, че пространството трябва да бъде наблюдавано чрез поддържане на отделна идентичност като наблюдател, докато Парабрахман може да бъде “видян” само чрез сливане с него. Докато поддържаш своята идентичност, ти виждаш само празно пространство.
Слей се с него и ти си Парабрахман. Този Парабрахман включва долния свят (невежеството), Индралока (света на Индриите, органите), Чандралока, света на желанията и пожеланията, и накрая, Вайкунтхалока, обителта на Господ Вишну, ума. Раят, адът и смъртният свят, всички съществуват в Себето. Това е така, защото интелектът съществува в Себето. Тялото е споменавано като Каши, а Себето е наречено Рамешвар. Каши на север и Рамешвар на юг са две от най-светите места за индусите. Това означава, че сърцето представлява целия регион между Каши и Рамешвар, обхващащ петдесет и шест царства. Петдесет и шест царства означава пет сетивни органа и шест викари (съществуване, раждане, растеж, модификация, влошаване и смърт). Този, който ги побеждава, за него се казва, че има контрол над цялата страна.