“Ние видяхме чудото на човешкото тяло и видяхме със силата на различаване какво е Себето и какво е не-себето. Тялото е не-себето, а вършителят на всичко е Себето.” (Дасбодх – Глава 14, Подглава 9)
Именно само след различаване (вивека) между Себето и не-себето, след откриване на това кои сме ние и кои не сме, след опознаване на чудесата на тялото и след изследване в Това, което наистина съществува, човек узнава, че човешкото тяло е наистина по-висше от всички останали. То е по-висше дори от Бог. Ние не сме тялото, съставено от пет елемента, ние сме всезнаещото Себе. С помощта на Знанието, ние узнаваме, че ние сме “Свидетелят.” Себето е вършителят, както и преживяващият всичко. Всичко, което е видяно и има изглед, е не-себе. Съзерцанието (вичара) ни помага да преживеем, че ние сме Себето.
Има само два обекта в този свят. Единият е “аз”, а другият е “моето.” Къщата, синът, слоновете и т.н. съставляват “моя” свят, но не се заблуждавай, те не са “аз.” Казвайки “аз” е его, а казвайки “моето” е привързаност, невежият счита тялото си за “аз” и го нарича “мое.” Когато е попитан: “Кой съм аз?” и “Какво е мое?,” той казва: “Аз съм аз, а тялото е мое. Ухото, носът и т.н. са мои.” Той не казва: “Аз съм носът.” Той казва: “Ухото, носът и т.н. са мои, но аз не съм ухото или носът.” Носът не казва: “Носът е мой,” нито пък казва: “Аз съм носът.” Оттук следва, че Този, който нарича цялото тяло “мое,” трябва да е някой друг. Той трябва да е отделен от тялото. След като умът, интелектът и т.н. утихнат (изчезнат), когато човек каже, че те не съществуват, това, което остава, е истинското “Ти.” Това “Аз” е Себето. Дори и да казваш: “Себето е мое,” това означава, че ти си Себето. Ти казваш: “Тялото е мое,” но все пак продължаваш да се отъждествяваш с тялото. Помисли за това. Ти вече си преживял, че ти не си тялото.
Сега използвай съзерцание (вичара) и различаване (вивека) между “реалността” и нереалните неща, съществуващи във вселената. Това сияние на Знанието е всеобхватно и съществува във всичко. Ето как трябва да се насладиш на сладостта на Единството. Това Вътрешно Себе присъства във всичко. Телата на всички живи същества са съставени от пет елемента. Точно както украшенията са продукти от злато, всички тела, като например тези на дърветата, слоновете, конете, хората и т.н., са все продукти на вселената. Когато умрат, те се връщат обратно в прахта. Тази прах е разпръснат като вятъра. Вятърът се смесва с Жизнената Енергия, която се разсейва в Реалността. Реалността е отвъд Знание и невежество. Тя е “Абсолютно Знание” (Видняна). Там разграниченията, като например “аз” и “ти,” изчезват. Тези разграничения поначало никога не са съществували. Те влизат в играта, когато си ги припомним. Това само по себе си е его и привързаност. Реалността е лишена от всичко това.
Казвайки “Моята къща,” ти правиш разграничение между теб и къщата. Тук думата “моята” става причината. Виждащият и видяното могат да бъдат ясно определени и също виждащият може да се слее с видяното. “Азът” и “моето” едновременно се разтварят в забвение. Когато казваш, че няма нищо, ти все пак оставаш. Накрая идва време, когато този, който казва, че няма нищо, също престава да съществува. Това е истинската “Себе Форма” или Сварупа, която е “Абсолютно Знание” или Видняна. “Спонтанното Естествено Състояние” е истинското доказателство, което ни установява. То е нашето истинско доказателство. То е “Истината,” която е единственото истинско състояние на Реалността, а не изфабрикувано. Когато изглежда, че правиш промени в него, всичко е просто фантазия. То е нашата първична Истинска Природа без начало. В момента, в който работиш по него и правиш леки промени в него, неистинските и несъществуващи обекти, макар и измислени, спонтанно приемат истински характер. “Това, което може да бъде възприето и, оттук, можеш да се съсредоточаваш върху него, е илюзия, а това, което не може да бъде възприето, е Брахман.” Това, което е преживяно, бидейки съзнателен за този свят, е Мая, илюзия.
На Маратхи е казано Мая Насате. Насате е това, което е покварено. Оттук, Мая с право е описана като това, което е покварено. Насате е На и Асате заедно. На означава не, а Асате означава е. Оттук, Насате означава “не е,” Това, което е покварено, е това, което не е (Мая). Мая е нереална, докато реалната същност е Брахман. Брахман е вечен. Когато всичко останало е унищожено, това, което остава, е Брахман. Това, което е унищожено, е “нереално,” а това, което остава, е “същността.” Да спиш е да забравиш спомените за този свят, а да се събудиш означава да си го спомниш. Когато спиш, епохата (калпата или концепцията) приключва. Когато концепциите като “вътрешен ум” (антахкарана), Господ Вишну, Господ Брахма и Господ Шива, приключат, ти пристигаш в състоянието Турия. Турия е “Ту” и “раха” заедно (ту означава ти, а раха е оставам). Състоянието, когато само ти оставаш, е състоянието Турия. Откажи се от това, “аз съм,” състоянието Турия, и достигни до Реалността (Сварупа).
Всички обекти произлизат от прахта и, оттук, приключват като прах. И все пак, ние даваме на прахта много различни имена. Например, ние разграничаваме прахта като стена, стая за обожание, всекидневна и т.н. Човешкото тяло също е прах. Точно както само калта е това, на което са дадени различни форми и след това са наречени гърнета, тигани и т.н., така и този свят е съставен от кал. Ако гледаш от гледната точка на калта, ти никога не виждаш къщата. Всички имена са приети, за да улеснят нашия ежедневен живот. Този, който е невеж, дава имена, докато Джнани осъзнава, че всичко е кал. Колкото повече имена, толкова повече концепции. След всичко това ти казваш, че си неспособен да се откажеш от съмненията и определянията, понеже те отказват да се помръднат. Веднъж щом осъзнаеш, че всичко е кал, концепциите изчезват. Всички живи същества, вселената, всичко, са все продукти на Жизнената Енергия и накрая ще се върнат към нея.
Един ученик попитал: “Какво да правя, веднъж щом Знанието е получено?” Учителят казал: “Приложи това Знание на практика и обожавай Учителя.”
До този момент Знанието е подробно обяснено. Казано е: “Накрая, отказвайки се от всички задължения на тялото, приеми убежище само в Мен.” Този, който пребивава във всички сърца, е “Аз.” Да не правиш нищо е обожание и да не казваш нищо е най-великото обожание, което можеш да Му предложиш. Ако се опитваш да правиш нещо, целият процес е нарушен и това, което възнамеряваш да видиш, изглежда скрито. Знай това и седи спокойно. Това само по себе си е подобно на обожаването Му или пеенето на химните Му. Именно по милостта на Учителя индивидът (дживата) не само е изгубил своята идентичност на джива (невежеството), но също така е достигнал до идентичността на Шива (Знанието) и състоянието на Парамешвара. Той те е направил задължен, затова ти трябва да Го обожаваш. Този, чиито мисли кръжат при нозете на Учителя, и който обича своя Учител, има вяра в Него и таи голямо уважение към Него. Това означава, че той обича собственото си Себе. Този, който обича своя Учител, цени не само Знанието, но също и Себето.
Ако един неприкасаем се случи да спаси живота ти, ти развиваш любов към него. Тази любов извира, понеже той те е направил задължен. Как извира любовта? Каква е мярката на любовта? Любовта се измерва по скалата на обожанието. Любовта е показана чрез обожание. Знанието е от изключителна важност. Никой освен Гуруто, нито дори Бог, Господ Индра или един Цар, не може да ти предложи Знание. Затова ти трябва да обичаш Учителя. Колкото повече цениш Знанието, толкова повече ще обичаш Учителя. Всеки от вас трябва да постави вътрешния си ум на теста. С какво се занимава една концепция и какво разкрива едно желание? Човек трябва да бъде усърден, за да знае. “Каквато е твоята вяра, такъв е и твоят Бог.” Обожавай, за да повишиш собственото си благоденствие. Обожавай този, който те е задължил. Приеми отношението, че каквото е обречено да се случи, ще се случи. Каквото е обречено до изчезне, ще изчезне. Когато ти си Господът, пребиваващ в сърцето, какво може да ти липсва? Дживата не само се е превърнал в Шива, сега той е отишъл отвъд Брахман. Той е Парабрахман.