“Обожавай Бог с ръце, които са чисти и се радвай на добра сполука. Глупаците, които са недисциплинирани и не-обожаващи, ще страдат от липса на добра сполука.” (Дасбодх – Глава 14, Подглава 8)
Съдба означава действие (карма). Ако действието, каквото и да е то, не продължава в правилната посока, ако в него има малка грешка, то е обречено да доведе до неуспех. Затова направи решително усилие. Безкраен е обхватът на действието. Не разчитай на Бог. Помни, че действието ражда плод. Целта на тази глава в Дасбодх е да мотивира хората на направят някакви усилия. Провери, за да видиш дали притежаваш някакво лошо качество и се отърви от него. Този, който съветва себе си, е наистина мъдър, докато този, който съветва другите, е глупак. Не мързелувай и не пилей време. Никой няма да те уважава, ако не притежаваш Знание. Оттук, човек трябва да придобие Знание. Разкраси себе си отвътре. Използвай множество различни начини, за да направиш себе си мъдър.
Слънцето и луната, които изгряват, трябва да залязат, но това не е случаят със Знанието. Знанието, веднъж придобито, е обречено да даде плод. Стреми се безмилостно, за да постигнеш Знание. Дори и да го постигнеш в самия край на живота си, “Знанието на Брахман” ще ти помогне да избегнеш цикъла на раждане и смърт. Животът е ненадежден. Ти никога не можеш да кажеш кога смъртта може да връхлети тялото. Затова, придържай се към правилния път. Не пилей и една единствена минута без обожаването Му. Досега ти си пропилявал живота си. Така да е. Миналото не може да бъде отменено.
Хората са невежи, така че те се разделят на четири класи, Брамините (свещениците), Кшатриите (воините), Вайшите (търговците) и Шудрите (работниците, вършещи слугински задачи). Обаче, Джнаните възприемат по-широк възглед. Те мислят дълбоко и разбират истинската класификация на всички живи същества. Според Джнаните, човешките същества са все Брамини, понеже само човек може да достигне до “Знанието на Брахман.” Хищните зверове са воините (Кшатриите) - лъвовете, тигрите и т.н. Врабчетата, биковете, слоновете и т.н., които работят усилено за тяхната храна, са търговците (Вайшите), а червеите, гъгриците и нисшите насекоми, и т.н., са все слугинските работници (Шудрите).
Всички вие сте Брамини. Събудете се в този живот. Каквото и да е направено досега, е миналото. Ако не разберете финия Брахман, вие не сте друго освен невежи зверове. Бъдете напълно чисти и лишени от цялата мръсотия на илюзията, и обожавайте Бог. Този, който не обръща внимание на своята “Истинска Природа,” е невеж. Ако предпочиташ да останеш невеж, остани в цикъла от 8,4 милиона раждания и изстрадай скърбите на по-нисшите видове. Помни, че няма друг Бог освен теб. Само Вътрешното Себе е Бог. Знаейки това, обожавай Го. Отъждестви се с Него и след това Го обожавай. Обожавай Го с чувство за Единство. Това е пътят на не-дуалността.
Докато четял един определен свят текст, един читател се натъкнал на думите “Ришин ча бхаар.” Една точка върху думата риши представлява носов звук и когато е прочетена като “н”, е използвана, за да посочи множественото число на думата риши. Фразата означава група от няколко риши или ришин. Читателят е направил грешка, докато е четял. Той е прехвърлил точката от думата риши на думата ча и я е прочел като “Риши чхаам бхаар.” Това изцяло е променило значението. Сега това означавало, че един риши (мъдрец) е обущар или чхаамбхар. Сега се е оказало, че този, който е обяснявал религиозните текстове, самият той е бил обущар. Той е доразвил това и е казал: “Този, който не е обущар, никога не може да бъде мъдрец.” Той е продължил да казва, че един мъдрец трябва непременно да бъде обущар и тъй като услугите на един мъдрец никога не трябва да бъдат наемани, Господът (Витхоба) също е трябвало да остане бос. Затова той разсъдил, че един обущар е по-висш дори от Бог. Това едно изречение, което е започнало като обикновена група мъдреци, накрая е приключило като ришита, които са обущари. Той се е отклонил допълнително и е отишъл до степента на обясняване защо Господ Витхоба е бил бос. Ето какво се е случило на всички нас. Ние всички сме Парабрахман, но с простото изместване на една точка (ударение) стигнахме до настоящото състояние на това да бъдем дживи.
Има и друг пример. Един брамин или свещеник е трябвало да носи свята нишка, наречена “джанаве.” Тя показва, че той е съзнателен (джанив) за Знанието на Брахман. Ако не, той е работник или шудра. Тъй като това “Знание на Брахман” също трябва накрая да бъде оставено, е извършена “освобождаващата” функция на церемонията на нишката. Ти трябва първо да придобиеш Знание и след това, след като се откажеш от него, ти трябва да живееш в “Абсолютното Знание.” Самото Съзнание е Знание. Във възрастите между 8 и 12, когато умът е свеж и интелектът е нежен, човек трябва да отиде в дома на Гуруто и да бъде посветен в “Знанието на Брахман.”
Церемонията на нишката сочи Съзнанието. Нишката е носена, за да ,покаже, че носещият свещената нишка е знаещ Брахман. Сега времената са се променили и с промяната, важността на “Знанието на Брахман” е била изгубена. Носенето на нишката е станало обикновена традиция. Вътрешното Знание е заменено от повърхностна формалност. Оттук, брамините са се поставили в жалко положение. Това е така, защото те са изгубили Брахмавидя, “Знанието на Брахман.”
Защо едно парче от еленова кожа е завързано за свещената нишка? Защото то служи като напомняне за факта, че времето не трябва да бъде пиляно, преди постигане на Знание. На езика маратхи думата “харан” има две значения; 1.) елен, и 2.) е “да бъдеш отвлечен.” Съзнание означава Знание и за да се достигне до това Знание, са извършвани определени ритуали. Тези ритуали са наречени свещената церемония на нишката или Брахма Санскар. В миналото почти всички осъществени е трябвало да са принадлежали на касти, различни от браминската каста.
Браминската каста е кастата, която хората сега придобиват по рождение, а не печелейки я чрез делата си или чрез работа за нея. Затова идва поговорката: “Никога не търси източника на един мъдрец.” Това е казано, защото това кой си ти няма нищо общо с прадеди. Един риши може да е роден в каквато и да е каста, но след постигане на “Знанието на Брахман,” той е станал истински Брамин. Един брамин е роден чрез обучение. Той е отглеждан да бъде такъв. Приеми “ананя” начинът (ан е не, аня означава различен) за обожание. Той означава обожание с чувството “Аз самият не съм различен от Бог.” С други думи, стани едно с Бог, Бъди обединен с Него. Обожанието е процесът на това да бъдеш едно с Господа. Този, който е най-добрият от всички, върху него трябва да се медитира без прекъсване.
Анатман (ан е не, Атман е Себе) е този, който не е Себето. Бъди осъзнат за факта, че ти си Себето и след това обожавай. Практикувай по този начин. Този (Себето), който знае всеки, е свидетелят. Когато казваш: “Аз съм във формата на Знание,” това е признак, че си съзнателен. По-късно се откажи от това Съзнание и бъди тих и спокоен. Това само по себе си е служене. Тогава твоето невежество ще изчезне и ще бъде достигнато истинско блаженство. Тъй като ти си вечен, никой не може да те заличи.
Помисли за това от какво е съставено тялото ти. Погледни, за да видиш дали мислиш, че човешкото тяло е по-силно от Господа. Размишлявай над това какво си ти и какво не си. Ако мислиш според съвета на Учителя и следваш неговата инструкция, ти ще дойдеш до заключението, че ти си Себето, което е съзнателно за всичко. Всичко останало е “не-Себе” (Анатман), понеже е илюзия, която просто се появява и изчезва. Това е преживяно с помощта на мисълта “Аз съм Себето.”
Само два обекта съществуват в този свят, “аз” и “моето.” Слоновете, конете, съпругата, синът и т.н. не са “аз,” понеже те са отделни от мен, но те са “мои.” Хора, които мислят по светски начин, отъждествяват обекти с техните имена (етикети) и ги считат за мои. Те не са “аз,” затова те са мои. Този, който е отделен от тялото, който се е отказал от всичко, е “аз,” Себето, а този, който казва: “това е мое,” също е “аз.” Казвайки “аз” е его, а казвайки “моето” е привързаност.
Сега ще ти разкажа за композицията и подреждането на вселената. Кои сме ние и кои не сме, трябва да бъде съзерцавано върху това, докато човек има тялото. Ние трябва да се радваме на сладостта на блаженството на Себето с помощта на съзерцание (вичара). Всички тела са съставени от петте елемента. Този свят е продукт на петте елемента. Животните, които живеят в него, също са съставени само от едно нещо, тялото. Това е поради влиянието на петте основни елемента. По-късно, всичките пет елемента изчезват в Жизнената Енергия и тази Жизнена Енергия се абсорбира в Реалността, “Сварупа.”
Чувството за его също е неистинско. Его означава “аз,” а привързаност означава “моето.” Както моето, така и аз, изобщо не съществуват. Те са генерирани само когато мислиш за тях. Моето и аз са въведени в игра в чифт. Точно както бащата и синът възникват едновременно, така и виждащият и видяното просъществуват заедно. Когато “моето” си тръгне, “аз” е автоматично елиминирано. Думата “моето” е изписана като “мама” на санскрит. Тук първото “ма,” принадлежащо на думата “мама,” представлява “аз,” а другото представлява “ти.” Когато “моята мама” си тръгне, “азът” остава. Ти и азът ставате едно. “Ти” и “аз,” двете са обединени. Тогава “ти” и “аз” нямат отделни същности. Разграниченията, като например ти и аз, изчезват. “Ти” си “аз.” Тогава ти не забелязваш нищо друго. Няма кой да каже, че има “еди-кой си.” Този “еди-кой си” също не съществува.
Това, което е видяно, само изглежда, то не съществува. “Аади” означава това, което съществува преди всичко. То е това, което е било първо, началото. “Анаади,” от друга страна, е това, което няма начало. Нищо никога не е съществувало преди него. Това, което е преживяно, когато забележиш нещо, е илюзия, а “Това,” което продължава да съществува спонтанно, дори и докато не го забелязваш преднамерено, и дори докато забелязваш илюзията, е Брахман. Брахман е Анаади.
Мая (илюзията) означава “Ма” и “Я” заедно. (Ма е не, я е това). Това, което не е, е Мая. Калпанта означава “край на една епоха.” Тя също означава да се сложи край на концепциите (Калпанта е концепции, Анта е край). Калпанта означава да се откажеш от концепциите. Това, което изчезва, е Мая, а това, което остава, е Бог. Докато си в дълбок сън, всичко изчезва, това е Калпанта, разтваряне, понеже там няма концепции. Събуждане означава да си спомниш всичко това. Краят на нашите концепции е Калпанта, но как ще знаеш своята Истинска Природа, докато си заспал? Откажи се не само от своя дълбок сън, но също и от своето будно състояние. Това, което тогава остава, е твоята Истинска Природа.
Състоянието без будност, без дълбок сън и без съновидение, е Турия. Турия е състоянието, в което “Само ти оставаш.” Само тогава можеш да преживееш “Аз съм Брахман” или “Ахамбрахмасми” състоянието. Ако погледнеш на стената като на кал, къщата ще престане да съществува. Всичко, което остава след това, е кал. Именно за практическата цел на улесняване на нашите светски работи, ние приемаме фалшиви имена.
В Махабхарата, битката е между стоте Каурави, които представляват вселената, изпълнена с имена и форми, и петте братя Пандава, които представляват петте елемента. Дхарма представлява пространството, Бхима представлява въздуха, Арджуна представлява огъня, Накула представлява водата и Сахадева представлява земята. Кога е започнало царуването на Кауравите? В момента, в който сме започнали да приписваме имена и форми. Столицата на царството Каурава е Астхинапур, градът на костите (смъртта), а тялото или “Индрапрастха” е столицата на цар Дхарма. Накрая Кауравите били унищожени, а Пандавите оцелели. По-късно и Пандавите в края на краищата не останали.
Докато обектът съществува, Жизнената Енергия (Чайтаня) трае. Когато Жизнената Енергия изчезне, нищо друго освен “Истинската Природа,” Сварупа, не остава. Какво ще правиш след придобиване на Себе-Познание? Изнасяй проповеди, пей химни, продължи да обожаваш и т.н. Обожавай Учителя. Не се отказвай от ежедневните практики. Фокусирай очите си върху носа и медитирай редовно. Накратко, практикувай преживяване на своята “Истинска Природа.” Твоето поведение ще ти спечели добро име. Ако седиш тихо и спокойно след събуждане сутринта, целият ден преминава спокойно.
Знанието е обяснено в седемнадесетата глава на Шримад Екнатхи Бхагват. “Аз съм в сърцето ти.” Сега, когато разпозна Господа, който пребивава в теб, приеми убежище в Него. Ако ние сме Господът, тогава как да го обожаваме? Не е нужно да правиш нищо. Просто пази тишина. Това е най-великото обожание, което можеш да предложиш. Имай непоколебима вяра в Учителя, чрез чиято милост дживата (индивидът) не само е изгубил своята идентичност на джива (невежеството) и е достигнал до статуса на Ишвара, но също така се е отказал от него, за да отиде отвъд Ишвара, за да се превърне в Парамешвара (Парабрахман).
Този, който има огромно уважение към своя Учител, не само обожава Себето, но също така има непоколебима вяра в него. Такъв човек цени Знанието. Ние уважаваме човека, който ни дава нещо. Този, който чувства, че Знанието, предадено от Учителя, е по-висше, има вяра в Него. Този, който няма вяра в своя Учител, изобщо не е разбрал Знанието. Ако искаш да повишиш славата на Знанието, обожавай Учителя. Всеки трябва да бъде независимо осъзнат за Знанието. Обожавай Учителя като символ на своята благодарност.