“Неопетнено, невидимо и неподвижно, са индикациите, които са използвани за Небето. Небето означава Пространство, което е безгранично и прониква навсякъде.” (Дасбодх – Глава 13, Подглава 7)
Това, което е възприето без помощта на очите, не се нуждае от каквито и да е ритуали, обреди или мисли. Само Брахман е този, който остава след отделянето и отхвърлянето на всичко, което е видяно. Чистият и стабилен Брахман е като небето. Свободно пространство означава празно пространство. Материята идва по-късно и изпълва пространството. Подобно, Съзнанието е като свободно пространство. Материята или материалният свят е “пространство, лишено от Себето.” Каквото и да е проектирано, е илюзорно. Съзнанието е постоянно променящо се, докато “Естественото Спонтанно Състояние” (Брахман) е неизменно. Разликата между Брахман и Себето (Атман) е много фина. Цялото пространство от къщата до небето е проникнато от Брахман, докато Себето е във формата на Съзнание и е възприемащият небето, къщата и пространството. Точно както има разлика между небето и вятърът, така и Брахман със сигурност е различен от Себето.
Миналото е това, което вече се е случило и оттук е преходно. Себето също вече е възникнало. То е “непостоянното,” което се е появило в “неизменното.” Тази вселена, съставена от петте елемента, е пълна с невежество и също така инертна и мудна, докато Себето постоянно се променя и е нестабилно. Инертната вселена е като парче камфор, докато Себето е като пламък. То изгаря всичкото “не-Себе,” всички груби светски обекти и накрая самото то е изгорено. По този начин то е като огън. И камфорът, и пламъкът, изчезват. Подобно, Себето, след като е изконсумирало всичко, което е не-Себе, погива (нищо обективно не остава).
Парабрахман е като пространство. Парабрахман и пространството са неизменни, докато Себето (Атман) и вятърът, и двете са постоянно променящи се. Парабрахман и Себето са напълно различни. Индивидът (дживата) вярва в обективния свят и оттук се оплита с много инертни обекти. Той се придържа плътно към тялото и затова е сляп и невеж. Той е направен от само едно нещо, Съзнание, с което той управлява света. Наистина, Той е “Господът на Света.” Себето, което съществува във всички тела, е едно и е постоянно променящо се по природа. “Това,” което е стабилно и никога не се променя, е Парабрахман.
Парабрахман нито е един, нито може да бъде описан като много. Има много тела, но техният управител е един. В компанията на инертното (петте елемента, грубото тяло), Себето се е превърнало в много, но в своя корен, то е едно. В своите съновидения ти създаваш много тела и там в допълнение към тях е собственото ти тяло. Подобно, този материален свят е също като съновидение (финото тяло). Съзнанието е “Знание” (четвъртото тяло, великото причинно тяло или тялото Махакарана), а седенето там тихо, след оставянето на това Знание, е “Абсолютното Знание” (Виджнана, Парабрахман). Да се прави нещо е Знание, а да не се прави нищо, е Абсолютно Знание. Това, което съществува без дуалност, това, към което концепцията “не това, не това” (нети, нети) сочи, е наречено “Не-концептуалното Знание” или Парабрахман. Въпреки че естественото състояние както на невежеството, така и на Знанието е едно и също, има също и голяма разлика между двете. Това е така, защото този, който притежава Знание, е преживял всичко, но невежият не е. След придобиване на Знание, човек чувства, че той е същият и това е вярно. И все пак, в същото време, чувството се различава. Дори след хранене в къщата на един неприкасаем, интелектът на Джнани не става корумпиран или осквернен. Себето на един зъл човек е същото като това на един реализиран човек. Няма разлика. И двете идеи, “аз съм грешник” и “аз извършвам благочестиви религиозни задължения”, са само идеите на този, който е невеж. Няма разлика в тяхната Истинска Природа. Също както няма разлика между златото в ръцете на един неприкасаем и това в ръцете на един брамин, Истинската Природа на всички е една и съща. Няма разлика, но има разлика в чувството (преживяването) на този, който е невеж и това на човек, който е придобил Знание. Цялата работа е възможна тогава, когато Себето и тялото се съберат. Тялото не е съществувало, но Себето е съществувало преди вселената. Себето (Съзнанието) не може да направи нищо без помощта на тялото. Себето прониква тялото. Всички същества са нанизани като цветя на нишката на Себето. Обаче това сравнение не приляга напълно, понеже нишката е инертна и груба. Също както има вода, присъстваща във формата на сок в различните растения, така и Себето присъства във всички същества. Себето е като сока в захарната тръстика, а тялото е като влакнестата суха каша (грубият свят). Ето защо е казано, че тялото е лишено от Себето. Онзи, присъстващият в тялото, е Себето, а онзи, отвъд двете, е “Върховното Себе,” Параматман.
Ниранджан Параматман (Онзи, който е видян без помощта на каквото и да е друго) няма подобие. И все пак, аз му давам подобието на “пространството между сока и кашата.” Вкусът на Параматман е този на “Нашето Себе.” Парабрахман е като Пространство. Ако успееш да осъзнаеш тази фина точка, ти ще си спечелил своята собствена милост. От царя до просяка, всички са човешки същества, и все пак, от светска перспектива, те не могат да бъдат разглеждани като равни. Въпреки че всичко работи благодарение на един източник, има разнообразие в проявлението.
Въпреки че вътрешният ум (антахкарана) във всички същества е един, хората са различни. Захар, кал и злато, са все Едно, но някои игнорират калта и избират захарта, докато други игнорират захарта и избират златото. Тук калта е подобна на “не-Себето” или грубото, захарта е подобна на Себето, докато златото символизира Параматман. Първоначално човек трябва да стане запознат с начина на мислене на другите хора. Също както търпеливо учиш едно малко дете как да ходи, така трябва да се държиш според желанията на другите хора. Постепенно ги накарай да ти се доверяват и след това ги научи на “Знанието на Брахман.” Ако не е подходено по този начин, ти ще се бориш непрестанно с другите през целия си живот, а от каква полза е това?