“Чрез беседи, преживяването на Реалността трябва да бъде обяснено и различните въпроси трябва да бъдат решени. Когато собственото разбиране и реализация нараснат, човек става свободен от съмнение.” (Дасбодх – Глава 13, Подглава 5)
Двама човека отишли на разходка на планетата Земя. За да мине времето, един от тях започнал да разказва история, върху която си струва да се помисли. Разказвачът помолил слушателя да слуша внимателно, докато той разказвал историята.
Веднъж един човек живял със съпругата си (Пуруша и Пракрити). Двамата се обичали много и живели като едно цяло. След известно време те били благословени с дете (Съзнание; Вишну). Това дете имало знание за всичко и било добре запознато с всички теми. Той работил искрено и имал собствен син (Брахма). Това дете не било толкова интелигентно, колкото своя баща и той бил работохолик, винаги нетърпелив да работи все повече и повече. Той работил много по-усилено от своя баща.
По-късно синът имал много деца. По-възрастният сред тези внуци бил глупак, който бил невеж и сприхав (Шива). При най-малката грешка той щял да бъде разярен и щял да унищожи всичко, което се е объркало. Накрая, внукът (Брахма) бил този, който работил усилено, който поел работата по разширяването и създал всичко. Синът (Вишну) поел отговорността за защита на това сътворение, а невежият правнук (Шива) бил унищожителят.
Сътворението, сътворено от внука, се разпространило до такава степен, че бащата (Пуруша), първоначалният основател, най-накрая се успокоил. Отначало семейството игнорирало бащата, след това те спрели да се уважават взаимно и накрая имало хаос и анархия. Накрая всичко било унищожено. В тази история, бащата представлява Себето, Пуруша (Чистото Битие), а майката представлява Пракрити, тялото (проявлението). Синът е Вишну, Съзнанието, което е поддръжникът. Внукът е Брахма, Създателят, а правнукът, Рудра (Шива), е Унищожителят.
Този, който обмисля и анализира тази история, ще бъде освободен от цикъла на раждания и смърти. Тази странна история се развива непрекъснато, докато се движи напред, избледнявайки в забрава. Поуката от историята е, че хаосът е надделял, понеже Бащата (Пуруша, Себето) е бил забравен. Когато се фокусираш върху сътворението, светското съществуване, Себето е забравено.
Разбери недостатъците на живота от тази история. Само този, който използва “правилно съзерцание” (вичара), може да възвиси света. Колкото повече той съзерцава, толкова повече напредва. Когато интензивното съзерцаване е извършено, извисяването на света се вижда. Брахмачаря, състоянието на безбрачие, се препоръчва, понеже има най-малко атрибути или отличителни свойства (генерира по-малко дейност). Правилното съзерцание е пътят за тези, които преследват пътя на Знанието.
Обожание, извършено по девет различни начина, както е предписано в Дасбодх и други древни писания (Нававидха Бхакти, деветорният път на предаността), е единствената работа, която е по-важна от това, което правиш, за да изкарваш прехраната си. Тази загадка, съставена от много различни принципи, трябва да бъде решена, само тогава може да бъде получен покой. Удовлетворението може да бъде достигнато чрез непрекъснато слушане и абсорбиране на ученията на Учителите.
Човекът и съпругата му в гореизложената история представляват Пуруша (Себето) и Пракрити (тялото), които, когато са взети като едно цяло, дават възход на първичната илюзия, “аз съм.” След това идва Господ Вишну, Съзнанието, което е вътрешният ум. После идва Господ Брахма, интелектът, който е съставен от равни пропорции както на Раджас, така и на Тамас качествата. Най-възрастният син на Господ Брахма, е Рудра, забравата или невежеството. Именно поради тази забрава човек умира, без да намери решение на тези загадки. Това се случва с всички живи същества. Човек умира поради невежество. Ние сме впримчени в този цикъл на раждания и смърти, понеже не знаем кои сме.
Унищожението е причинено или с помощта на Знание, или с липсата му. С помощта на Знанието, разбери, че светският живот е просто илюзия и наблюдавай унищожението му. Концепциите приключват с края на търсенето и е достигнат покой. Как може да има покой, когато все още има объркване относно петте основни елемента.