“Обектите са инертни, Себето се движи, а Чистият Брахман е неизменен и неподвижен. Когато това е анализирано и ясно разбрано, инертното и движещото се стават разтворени в Брахман.” (Дасбодх – Глава 12, Подглава 5)
Тонът означава звук, точката представлява форма и изкуството означава цвят. “А” е първата сричка и сред гласните, звукът на “А” е първият тон. Точката е кръгла форма и означава нула. Всеки обект може да бъде считан за направен от точки и следователно е нула. Всички обекти, които имат форма, цвят и звук съставляват илюзията, а това, което е изключително лишено от всички тези качества, е Брахман. Ти си отвъд звук, форма и цвят. Ти си Реалността, Сварупа. Телата са оформени от елементите. Тялото е осемкомпонентното Пракрити (проявление) впрегнато на работа. То съдържа осем основни компонента - петте елемента и трите гуни. Проявлението функционира с помощта на тези осем компонента.
Парабрахман би могъл да бъде описан като пространство, но пространството може да бъде преживяно. Затова Парабрахман е като пространството, и все пак не е като пространството. Как микрокосмосът и макрокосмосът са просъществували бе обяснено по-рано. Също така ти бе казано как се случва унищожението. Докато микрокосмосът (индивидът) и макрокосмосът (вселената) претърпяват сътворение и унищожение, ние сме тези (Реалността, Парабрахман), които продължават да съществуват. Илюзията може да съществува или да не съществува, но Този, който е разбрал Брахман, продължава да съществува като Брахман.
Изказването “Аз съм Брахман,” показва, че човек е все още е в състоянието на съновидение. Този макрокосмос, точно както едно съновидение, съществува поради твоето собствено решение. Той е собственото ти решение, концепция. Светът изобщо не съществува за човека, който използва правилно съзерцание. Ти забравяш калта, която прави стената и започваш да мислиш за нея като за “стена.” Дори самата концепция за кал е заблуда. Това означава, че ти не гледаш към самото основно нещо, а си повлиян от формата, която то приема.
Тези, които имат затъпял интелект, не могат да възприемат Брахман. Твоята “Истинска Форма,” която е лишена както от съзнание, така и от несъзнание, е чист Брахман. Само този, който съзерцава по този начин и се предава на Садгуруто, узнава, че той е Брахман. Да се каже, че обектите, ума, тялото и речта, всички принадлежат на Бог и само на Бог, е грубото Себе-деклариране. Това постоянно променящо се Себе, което е Съществуване, Съзнание и Блаженство (Сат-Чит-Ананда), е Джагадиша, “Господът на Вселената.” Всички живи същества са част от Него. Това означава, че всички същества са Реалността. Да се каже това е динамичното Себе-деклариране. Фактът, че “Той е Върховен,” е динамичното Себе-деклариране.
Жизнената Енергия (Чайтаня) също е само форма на съновидение, и като такова тя е длъжна да приключи, точно както едно съновидение би приключило. Бог, който е вечен, е единствената Истина и да кажеш това е истинското Себе-деклариране. Той също така е наречен “Вечното Себе.” Ако Той трябва да бъде наречен “Парабрахман,” ти трябва да престанеш да съществуваш. Оттук, “азът” не съществува.
Себе-Познание означава “съвършено виждане.” Да виждаш всичко според вече установените навици на възприятие, е това, което е наречено “несъвършено виждане.” Двама човека отишли до храма на Господ Витхоба. Гледайки към каменния идол, един от тях казал: “Погледни към Господ Витхоба.” Другият човек казал: “Къде е Господ Витхоба? Как може това да бъде Господ Витхоба? Това е камък.” Този, който анализира, докато вижда, открива, че всички са едно. Ти също бавно ще направиш извод, че всички са едно. Ако съзерцаваш (вичара), ти ще узнаеш това. Себе-декларирането е декларирането на Себето, така че това е самото твое собствено деклариране. Досега ти само си се съсредоточавал върху декларирането на илюзията. Учителят сега я заличи.