“Първо открий “Кой е Бог?” и след това попитай “Кой съм аз?” Анализирай тези въпроси с помощта на “Науката за петте елемента” и Махаваките.” Дасбодх – Глава 12, Подглава 3, Стих 5
Много хора живеят на тази земя. Човек трябва да направи усилие за “съзерцание” (вичара), за да бъде възвисен. Човек никога не трябва да върши неправилни дела. Нито една минута не трябва да бъде пиляна. Защо една змия пълзи по стомаха си? Това е така, защото тя само пълзи “за стомаха си,” в търсене на храна и не прави нищо друго. Подобно, тези, които преследват стомасите си, никога не могат да бъдат възвисени, докато фокусът им остава върху храната. Невежите хора, като тях, имат сила само да вредят на другите и имат за правило да използват силата си за тази цел. Точно както ушите на една змия са безполезни, така са и ушите на такива хора, тъй като те не обръщат никакво внимание на духовни беседи.
Всеки ден трябва да практикуваш достигане до по-висше и по-висше състояние, по начина, по който един орел се извисява по-високо и по-високо в небето. Това означава, че с всеки изминал ден, ти трябва да се опитваш да възвисиш себе си. “Прагати” е дума на маратхи за прогрес. Прагати е двете думи “Пра” и “Гати” заедно. Пра е думата Пара, видоизменена, а Гати означава скорост. Това показва, че човек трябва бързо да пристъпи към Парабрахман. Всеки ден съзерцавай в правилното направление, както е заложено от Садгуруто и така продължи напред.
За да достигнеш до “Света Отвъд,” Паралока, ти трябва да бъдеш под ръководството на Садгуру. Смирено го помоли да обясни “Кой съм аз?” и “Кой е Бог?” За да разбере разликата между “Кой е Бог?” и “Кой съм аз?,” човек трябва да се възползва от два могъщи и древни инструмента, “Панчикарана,” науката за петте елемента и Великият Принцип, “Татвамаси” – “Аз съм Това.”
Ти си отвъд четирите тела. Ти си отвъд както невежеството, така и Знанието. Това, което е отвъд четирите тела, е Брахман. “Татвамаси” означава “Той е Аз и Аз съм Той.” Човек трябва напълно да разбере, че “Аз съм вечният и стабилен Брахман.”
Всички обекти, съществуващи в различни форми, са само прах и нищо друго освен прах. Изучавай по този начин. Джнаните винаги са абсорбирани в реализацията, че “Всичко е Едно.” Вятърът не е нищо друго освен Жизнена Енергия (Чайтаня) в своята обективна форма. Когато вятърът се втвърдява, той се превръща във вода. Когато водата се втвърдява, тя се превръща в земя. Всичко възниква от тази Жизнена Енергия и е винаги само Жизнена Енергия. Наистина, всичко е Брахман.
Когато отхвърлим тялото, елементите, съставящи тялото, се стопяват в Брахман. Помни, само едно нещо съществува в този свят и това е прах. Ние сме тези, които подчинихме този прах на нашето въображение и получихме много различни неща от него. Разбери, че дори самото Съзнание не трае. Затова, ние не можем да бъдем във формата на Съзнание. Нашата собствена спонтанно съществуваща форма, свободна от Съзнание, е Виджнана, това, което остава след унищожението на невежеството, както и на Знанието. Не съществуват концепции тук. Само това, което съществува, без да прави нищо, без каквато и да е опора, си “Ти.”
Когато казваш “Аз съм,” това посочва първичната илюзия, Муламая. Гледането към Себето е Видямая, а да бъдеш осъзнат за другите, гледайки към света, е Авидямая. И двете не са друго освен различни форми на обективно знание. Това, което може да бъде фокусирано, е илюзия, а това, което не може да бъде фокусирано, е Брахман. Когато станеш съзнателен за обект, работата започва (концептуализирането на света), а работата неизбежно води до умора. Това, което си забравил, е самото нещо, което трябва да помниш и да бъдеш съзнателен за него. Ти трябва да разпознаеш Себето, първичната причина, субстратът на всичко. Обективното знание е придобило значение само в този свят на индивиди (дживи). Има само три обекта в илюзията - грубият (Авидямая), финият (причинното; Видямая) и стабилният (Съзнание; Муламая). Това, което е отвъд тази илюзия, е вечният Парабрахман.
Съзерцавай в правилно направление. Ти трябва да се научиш да различаваш грубото, финото и стабилното от Парабрахман и да го разпознаеш. Той е вечен. Тогава се откажи от неистинската форма и избери единственото “Истинско Нещо,” “Парамартха.” Дори след унищожението на осемте тела (четири на дживата и четири на Ишвара), нашата Истинска Форма (Сварупа) трае завинаги.
Илюзията е грубата инертна форма, Себето (Атман) е постоянно променящо се, а нашата “Истинска Форма” е винаги неизменна. Ние трябва да разберем “Това,” което е вечно и сияещо завинаги, и да се преобразуваме в него, и да останем така. Както “оживеното,” така и “неоживеното” подлежат на промяна. “Истинската Форма” е лишена както от оживеното, така и от неоживеното. Тя съществува спонтанно. Ти трябва да я преживееш сам за себе си. Ние можем или да бъдем съзнателни, или несъзнателни за това, което е обективно, но нашата Истинска Природа е винаги съзнателна.
С помощта на правилно съзерцание, разхождай се из всичките три свята: грубия - света на Брахма, финия - света на Вишну и причинния - света на Рудра (Шива). Според епоса Махабхарата, Арджуна (от семейството Пандава), който бил известен стрелец с лък, направил стълба от стрели и я използвал, за да се изкачи до рая. Това означава, че това учение е навлязло дълбоко в ума на Арджуна и съответно, той е достигнал до място в рая. Да достигнеш до място в рая, означава да достигнеш до своята “Истинска Природа,” Реалността. Тази стълба, която той е изградил, има четири стъпала - грубото, финото, причинното и великото причинно.
Докато изкачваш една стълба, трябва да поставиш собствения крак върху стъпало и след това да повдигнеш крака си отново, за да оставиш това стъпало по-късно. Само тогава човек може да продължи да се изкачва по-високо. Приемайки помощта на стълбата, откажи се от грубото, нестабилното и стабилното, и ела да си починеш в своето Себе, Реалността. Защо грубият свят е наречен “Светът на Истината” (Сатялока)? Това е така, защото ти го приемаш за “Истински” и вярваш в него. Когато е казано, че Господ Брахма е създателят, това, което е посочено, е, че интелектът не само е създал илюзията, но също така е дал на всичко неговото име.
Това, което е в будното състояние, не може да бъде използвано в състоянието на сънуване. Дейностите, извършвани във финото тяло, не са от полза в причинното състояние на дълбок сън. Каквото е извършвано във финото или в причинното, не помага на човек във великото причинно (Знанието). Хората не трансцендират ума или интелекта и, оттук, трябва да понесат последствията от техните дела. Човек трябва постоянно да помни, че “Аз не съм нито вършителят, нито не-вършителят.” Този, който разбере това, е незасегнат от плодовете на действията (карма). Въпреки че такъв човек е създателят на всичко, Той е спрял да се отъждествява с тялото и е във формата на Парабрахман.
Невежите хора поемат върху себе си отговорността за всички действия (карма) и плащат за своите светски дела. По аналогия с кастовата система, грубото тяло е шудра (слугински работник), финото тяло представлява вайшя (търговският клас), причинното тяло, унищожителят, е наречено кшатрия (воинът), и великото причинно тяло, пълно със знание, е брамин. Нашата “Истинска Природа” е отвъд всички класове.
Този Върховен Господ, който обитава във всичко, заема четирикрак трон, краката на който са представени от четирите тела. Когато Го обожаваш, всички твои желания са изпълнени. Твоето невежество, бедност и т.н., всички са изкоренени. Този, който използва “правилно съзерцание,” щастливо почива в Себето. Само тогава може да бъде наистина казано, че тялото е изпълнило целта си. Докато Себето продължава да живее в къщата във формата на тялото и се отъждествява с него, то се характеризира като неистинско. Именно само чрез съвета на Учителя, Този, който досега е бил неистински и когото не си успял да разпознаеш, става истински.
Ако няма “свидетел,” няма Осъзнатост. Разграниченията “Ти” и “аз” съществуват само като концепции. Когато видимите обекти умрат, елементите се разтварят и всичко, което остава, е Себето. С помощта на Великото Изявление, “Татвамаси,” (Аз съм Това), ти узнаваш, че ти си Парабрахман. Веднъж щом се разграничиш от светските обекти, ти не само се превръщаш в Себето, ти също така оставаш в това състояние. Веднъж отделен от четирите тела, ти достигаш до не-концептуалното “Състояние на не-състояние.”
Концепциите никога не съществуват в това състояние. Ти ставаш “унмани” или “не-ум.” Кой ще медитира и върху кого? Само ти си този, който да бъде обожаван. Затова ти не само знаеш обекта на медитация, но също така знаеш самата медитация. Ти избягваш от цикъла на раждания и смърти. Греховете наистина никога не са съществували в света. Джнани “узнава” всичко, оттук, “какво да правим” и “какво да не правим” никога не го обвързват. Той прилича на пеленаче в това, че пеленачето също не е обвързано от “какво да правим” и “какво да не правим.” Веднъж щом знаеш със сигурност, че Себето е Брахман, и че всичко останало е безполезно, желанието за Себето бързо се превръща в убеждение, което от своя страна е освобождение.
Необходимо е да се обожава Учителя, понеже това помага на нашето Знание да расте. Джнаните се натъкват на много пречки или тръни, докато вървят в крак със светски сделки. Ведите не са предписали никакви ограничения за Джнани. Твърдата решителност на интелекта “Аз съм Себето,” е само по себе си състоянието на освобождение.
Илюзията е като огледало. Въпреки че в него се виждат много отражения (концепции), то е стабилно и спокойно. Този който предполага, че съществуването на отраженията, които се появяват в огледалото на илюзорния свят, са истински, става обвързан от илюзорния свят.