“Каквото и да е желанието, каквато и да е концепцията, тя не е нищо друго освен вълничките на вътрешния ум, възникващи по различни начини.” (Дасбодх – Глава 12, Подглава 2)
Ти трябва да бъдеш мъдър. О, хора обсебени от живота на домохазяин, слушайте! Какво казва вашето желание? Какво предполага една концепция? Всичко това е познато от Себето. Себето знае как си от вътре. Можеш да заблудиш всеки, освен Себето. Попитай своя ум как наистина си. Умът тече като река. Той може само да заблуждава себе си. “Вътрешният ум” (антахкарана) има много вълнички, но същината на вътрешния ум е Себето.
Този, който казва, че “Само аз трябва да преуспявам, а останалите трябва да бъдат съсипани,” причинява собственото си унищожение. Такъв човек ще претърпи много страдание, понеже той не е успял да направи правилно усилие за щастие. Ако искаш да преуспееш, продължи да правиш само добри дела. Те се отплащат накрая. Ако се стремиш към щастие от самото начало, ти си обречен да го получиш, дори и да казваш по-късно, че не го искаш. Има една поговорка на Маратхи:
“Този, който плаче, неговият Бог също плаче, Този, който се смее, неговият Бог също се смее.” Джнани не вкарва някой в неприятност. Той не се занимава с работите на другите хора, нито се отдава на безполезни дискусии. Първо, научи себе си на това, което искаш да проповядваш на другите. Бъди постоянно осъзнат за своето първично задължение да разбереш природата на Себето и остани неопетнен като Себето. Ти трябва да откриеш как ти си свързан със света. Ето това се споменава в тази глава. Точно както един лотос остава неокалян, въпреки че живее в блатни води, така и ти трябва да останеш незасегнат, докато живееш минавайки през това светско съществуване. Само тогава Себе-Познанието ще даде плод.