От разговор за Дасбодх
Слушай, търсачо, с упорита работа, ти трябва да изчистиш различните съмнения. Имай силата да прощаваш несправедливости, независимо дали са големи или малки. Опознай умовете на другите и развий безстрастие. Смело води своя ежедневен живот с морал и справедливост. Обикновено възниква съмнението: “За Себето се казва, че е всепроникващо, и все пак ако Себето трябва да проникне един обект, не е ли необходимо обектът да съществува на първо място? И ако нищо не съществува, какво да бъде видяно или познато?”
Параматман не вижда нищо. Това е така, защото нищо не съществува, оттук, въпросът за проникването (виждането) не възниква. Когато Параматман се опитва да види нещо и да обособи, Той трябва да слезе от “Състоянието на не-състояние” и да дойде до състоянието на Знание. Когато казваш, че “аз съм еди-кой си,” ти се отъждествяваш с тялото и се ражда привързаността. Привързаността е това, което се има предвид под “да бъдеш проникнат.” Параматман нито прониква, нито е проникнат. Мъдрецът Агасти е намерил водата на целия океан за недостатъчна да се държи в ръка. Как би могло това да бъде възможно? Това е съмнението. Ти трябва да съзерцаваш над него. Стремящите се трябва да знаят, че ако нещо съществува, ще бъдат повдигнати съмнения. Ако няма нищо, въпросът за съмненията никога няма да възникне.
Когато съзерцаваш над това, ти узнаваш, че мъдрецът Агасти е бил отхвърлил всички светски неща като неистински. Затова те вече не са съществували за него. Океанът на светското вече не е съществувал. Тъй като светският живот повече не е съществувал за него, той не е могъл да направи дори една шепа. Ти трябва да чувстваш, че няма нищо друго освен “Аз.” Така дуалността е елиминирана и чувството за единство изгрява. Светските въпроси губят своето значение. “Крайната Истина” е благородна и фина, а съзерцанието е единственото средство, чрез което тя може да бъде схваната. Фактът, че светските въпроси са илюзорни, може лесно да бъде изяснен само чрез съзерцание. Тогава ти също откриваш, че океанът на светското съществуване е малък за ръката ти. Накратко, това светско съществуване вече няма привлекателност за Джнани, който е съзерцавал над него.
Как да се държиш в такова неистинско светско съществуване е това, което се обсъжда сега. Обидите, независимо дали са сериозни или малки, трябва да бъдат простени. Никога не мрази човек, на когото му е дадено да порицае. Помни, че този, който не посочва грешките ти и ги игнорира, е твой враг, докато този, който те критикува и порицава за тях, е твой приятел. Ето защо Светецът Тукарам казва: “Ти трябва да имаш своя най-силен критик като свой съсед.” Приеми, че критикът те задължава, помагайки ти да се подобриш, и ако намериш това за невъзможно, остави го.
Интелектът на човек продължава да се променя по отношение на неговото обкръжение и обстоятелства. Нека хората да коментират колкото им сърце иска. Остани непоколебим от техните коментари и продължи със своите неща. Само тогава ти достигаш до състоянието на възвишеност. Отърви се тотално от цялата злонамереност. Ти трябва да бъдеш прощаващ и да изгониш продължителните спомени от ума си. Първо, ти трябва да проследиш това, което те мъчи, след това да работиш за елиминиране на причината за мъката.
Да опознаем умовете на другите означава, че трябва да открием какво удовлетворява другите и да се стремим да ги направим щастливи. Човек трябва да остане откъснат, знаейки, че всичко (обиди или комплименти) в тази илюзия е неистинско. Ти трябва да стоиш отделен от нея. Ти трябва да бъдеш нетърпелив да достигнеш до Знанието на Себето и да бъдеш бдителен за него. Недей да пилееш и една минута без да целиш Себе-Познание. Да забравиш Себето само по себе си е несправедливост.
Стремящият се трябва да се научи да разбира какво е указанието. Ти трябва да бъдеш способен да разчиташ указанието на Учителя и да се държиш съответно. Само този, чийто интелект е фин, може да направи това. Този, чийто ум все още функционира на грубо ниво, няма да разбере, дори и да му е казано няколко пъти. Вместо да ръководиш един човек, обясни “Знанието на Себето” на много хора и така запази и разшири Сампрадаята (начинът на даване на обяснения за Истината).