“Когато обективното знание приключи, виждащият не оцелява като виждащ. В този момент, гордостта на “аз” изчезва.” (Дасбодх, Глава 6, Подглава 10)
Стремящият се неизбежно се изправя пред въпроса, “Трябва ли да продължим нашите светски дела или трябва да отхвърлим света напълно?”. Няма смисъл в носенето на тулси (свещено растение) гирлянд около врата и в същото време да имаш прилив на гняв в сърцето. Каква е ползата от оранжевите одежди на отрекъл се, ако той не е внимателен към собственото си “Вътрешно Себе”? Освен това, дърветата, тигрите и зверовете и птиците не управляват домакинство, така че това означава ли, че те са станали светци? Човек трябва да бъде бдителен вътре в себе си. Обективното знание трябва да бъде доказано като неистина. Всички дела, които вършим, трябва да бъдат доказани като неистина, а “Това”, което е било приемано като неистина, трябва да бъде доказано като Истина.
Животът е безполезен, ако човек не е откъснат. Собственото отношение е това, което трябва да бъде променено. Да останеш в света с ясното разбиране, че “Всичко това е фалшиво,” е акт на велик кураж. По този начин, остани откъснат умствено.
Щом човек се научи как да не се въвлича или как да отхвърля, тогава той получава “върховното преживяване.” Без значение в какви обстоятелства е тялото, ти трябва да бъдеш откъснат. Живей както ти харесва, но вътрешно бъди непривързан. Обектите са неистина. Ти трябва да отвърнеш вниманието на ума си от тях и да развиеш отношението, че Себето (Атман) е Брахман. Дори ако смятаме петте елемента за доброкачествени, все пак ние знаем, че те са опасни. Дори когато човек си мисли, че именно само Себето е това, което може да донесе щастие, великата Илюзия (Мая) го изкушава и го връща обратно в предишното състояние.
Само когато човек стане стабилен в Брахман с всичките три, а именно тялото, речта и ума, той може да постигне това Знание. Човек може да прави всичко, като например да украсява тялото със злато или да носи скъпо облекло, но милостта на Гуруто идва само при този, който смята всичко това за неистина. Ако човек не отхвърли обектите на света, той прави едно нещо, но резултатът е съвсем различен. Човек може да носи злато, сребро, тел от месинг или много скъпо облекло, но няма надежда за получаване на радост от този живот. Човешкото същество никога не може да получи мир. Човек, който говори само за Истината, се държи в съответствие с тялото, речта и ума. Ако човек си мисли “аз съм тялото,” той ще говори само за тялото. Каквото е цветето, такова е и неговото ухание.
Дори когато си в света, ти трябва да бъдеш сякаш не си там. За Брахман всички са равни, независимо дали е “светски живот” или живот в гората. Когато ти не си, как може светското съществуване да бъде там? Живей както искаш, но ти трябва да промениш своето отношение. Тогава всичко свършва. Чокамела е бил истински поклонник и касапин, който живеел с кокал в ръката си. Ти може да ядеш добра, пречистена храна, но какво ще направиш относно твоите умствени модификации? Веднъж щом е осъзнато, че всичко, включително “аза”, е фалшиво, само твоето истинско Себе (Брахман) остава. Няма нищо друго освен Брахман, така че само твоето отношение трябва да се промени. Това е истинският знак за отречение. По време на сън, когато няма свят, царят и просякът са равни.
Когато изоставиш света през нощта и отидеш да спиш, ти се чувстваш толкова щастлив! Там, ти не се нуждаеш от свят, къща, работа или съпруга. Когато само Той съществува, Той е само Блаженство. Понеже мислиш, че имаш да правиш много неща, ти ставаш нещастен. Тъй като ние (реализираните) не трябва да правим нищо, за какво трябва да се безпокоим? Ето защо ние винаги сме щастливи. Този, който има задължение за изпълняване, независимо дали е цар или бог, е работник.
Светците трябва да показват състрадание. Този, който е лишен от желания, е Богът на всички богове. Поне веднъж се опитай да бъдеш без желания умствено. Това може да се случи, само когато чувстваш, че светът е неистина. Махни ума си от света и го фиксирай върху Себето. Обектите са неистина, а Брахман е Истината. Когато направиш това отношение твое собствено, ти си свободен. Тогава, живей, както искаш. Този, който не може да танцува, намира земята за неравна, но този, който иска Себе-Познание, ще намери как да го получи.
На Прахлад (поклонник на Вишну) му било заповядано от неговия баща да не повтаря името на Бог. Прахлад казал на своя баща: “Ти може и да си собственик на моето тяло, но нямаш контрол над моя ум.” Дори ако си много зает, отъждестви ума си с Брахман. Интелектът трябва да бъде трансформиран. Умствено казвай, “Аз съм Рам (Брахман).” Тогава каквото и да правиш, става Брахман. Изхвърли идеята “аз съм еди-как си” и проникни цялата вселена.