05 март 1931 г.
“Единият е неизменен, а другият е постоянно променящ се. Докато светът е въвлечен в постоянно променящото се, този, който е неизменен, остава неподвижен, вечно такъв, какъвто е.” (Дасбодх – Глава 11, Подглава 2)
Има две неща, “неизменното” и “постоянно променящото се.” Парабрахман е неизменен, а илюзията е постоянно променяща се. Себето е Шива. Това Себе е наречено Брахман от Ведантистите. Неизменното ще остане завинаги неизменно. То не е обвързано от времето (миналото, настоящето или бъдещето), оттук, то е “Предвечната Истина.” То е единствената Истина, която винаги съществува, в началото на сътворението, всред него и след неговия край.
Греховете и заслугите, ражданията и смъртите, и т.н. са като детска игра за човек, който вярва в неизменния Параматман. Точно както едно малко дете при игра взема играта си на сериозно, докато възрастните я отхвърлят като обикновена игра, подобно, невежите същества вземат илюзорния свят за истински, докато Джнаните го третират като неистински.
Самият Джнани е неизменен. Той никога не е засегнат от светски въпроси. Този, който е дал на греховете и заслугите един силен удар, точно както един футболист би ритнал топка, не може да бъде засегнат от действията на тялото. Параматман е вечно неподвижен и неизменен. Ако се съсредоточиш върху неизменния (Параматман) и ако мислиш за Него дори при смъртта си, как би могъл да станеш постоянно променящото се?
Накрая, каквото е мисленето, такава е и съдбата. През нощта, докато отиваш да спиш, установи, че си едно с Брахман. Ако таиш чувството, че си тялото, ти завинаги ще бъдеш ограничен от тялото. Твърдо реши, че ти си Брахман и го преживей. Това може да бъде във всеки един момент от живота ти или би могло да бъде дори точно преди смъртта. Знай, че ти не си нищо друго освен Брахман.
Това Себе не е дете, нито жена, нито мъж. Всеки говори за “неизменното,” и все пак продължава да съществува като нестабилното или “постоянно променящото се” (хванат в цикъла на светското съществуване). Постоянно променящото се не е нищо друго освен цикълът на светското съществуване. Всеки е израснал в тази илюзия и накрая ще умре в нея. Само малцина успяват да достигнат неизменното. Най-важното нещо, което трябва да се има предвид, е че нищо друго не съществува в неизменното. Греховете, както и заслугите, са неистински. Всяко желание, дори желанието за заслуга, превръща човек в “грешник,” понеже то отдалечава човек от собствената Истинска Природа.
“Знанието на Брахман” ти помага да победиш всички действия (карма), така елиминирайки твоите грехове и заслуги. Тоталното предаване на тялото и ума на този, който е достигнал Знанието на Брахман, може да ти донесе това Знание. Греховете и заслугите се появяват само в постоянно променящото се и накрая ще бъдат унищожени. Когато мислите и действията на хората са управлявани от фалшиви идеи, като например грехове и заслуги, тяхното поведение вече не остава хармонично.