“Тайната постоянно течаща Ганг пречиства света, когато съзерцаваме върху нея. Потвърди и действително преживей това, тъй като това не е лъжа.” (Дасбодх – Глава 11, Подглава 7)
Защо Дасбодх беше съставена преди всичко? Много хора бъркат Себето (Атман) за Парабрахман (също наричан Параматман). Ето къде светият текст Дасбодх е полезен. Той ясно дефинира не само Парабрахман, който е отвъд име и форма, но също и Себето, и прави едно различаване между двете.
Себето, Атман, който е виждащият, свидетелят и вършителят, и “Върховното Себе,” Параматман, който е познат с много различни имена, и все пак е отвъд всички имена и форми, е ясно обяснен тук. Ето това отличава Дасбодх от всички останали религиозни текстове. Дасбодх казва, че Параматман не може нито да бъде дефиниран от което и да е от няколкото хиляди имена, които са му приписани, нито пък Той може да бъде описан от който и да е от признаците, които са Му приписани.
Шрути (Ведите) казват, че Параматман не е нито знание, нито невежество. Разликата между Параматман, който според Шрути е описан чрез отрицание (не това, не това), и Себето (Атман), което е описано с много различни имена, е обяснена в първите десет глави на Дасбодх. Параматман е твоето спонтанно и естествено Себе, лишено от всички концепции за знание и невежество.
Отвъд първото тяло, физическото, грубото тяло, се намира второто тяло, финото тяло (съдържащо праните, ума, интелекта, вътрешния ум и егото), което притежава неистинско, обективно знание. Параматман пребивава отвъд сферата на телесните сетива, праната, ума и интелекта, където речта и въображението не могат да достигнат. Господ Кришна казва в Бхагавад Гита: “Там, където речта не може да достигне, Това е моята вечна обител.”
Умът е една колекция от определения и съмнения относно това дали едно конкретно нещо “е” или “не е.” Умът означава “да казваш нещо.” “Вътрешният ум” (антахкарана) е това, което вижда или става осъзнато за обективните неща, когато те възникнат. Да сложиш край на ума означава да пазиш тишина. С други думи, формирането на обективни концепции е спряно. Когато казваш, че едно конкретно нещо съществува, умът се заиграва. Това признаване на обектите е умът. Този, който казва това, не е умът.
Отвъд вътрешния ум се намира третото или причинното тяло. Това е невежество, което означава празнотата или нищото. То е състояние на “блажена забрава” (както по време на дълбок сън без съновидения), където ти не си осъзнат нито за това светско обективно знание, нито за Реалността. Всичко зависи от това къде прилагаш своето внимание. Твоето внимание, обърнато в едната посока, вижда света, а когато е обърнато в противоположната посока, отива към Реалността (Парабрахман).
Четвъртото тяло, или формата Сат-Чит-Ананда, знае всеки и свидетелства всичко. То е Знанието, принадлежащо на това, което е наречено великото причинно тяло или състоянието “Турия”. Но това Знание също е илюзия. То е “Първичната илюзия” във формата на Жизнена Енергия (Чайтаня). Да бъдеш съзнателен за Себето (Атман), е състоянието Турия.
Има три неща, неизменното, постоянно променящото се и грубото. Това, което е неизменно, е Парабрахман, а това, което е постоянно променящо се, е Съзнанието. Има много малко хора, които напредват от постоянно променящото се Себе (Атман) към неизменния (Параматман). Вършителят задължително трябва да бъде оживен. Веднага щом актът по узнаването на “Кой съм аз?” е завършен, работата, както и оживяващата способност на вършителя, приключват.
Знанието или Съзнанието, лишено от желания, е първичната илюзия (Муламая). Сат-Чит-Ананда е постоянно променящата се фина илюзия (Видямая), а проявлението е груба илюзия (Авидямая). Постоянно течащата река е скрита и, оттук, е посочена като тайната Ганг. Тази тайна Ганг не е нищо друго освен постоянно променящо се Знание във формата на Съзнание (Чит). Тя тайно съществува в теб и е теб. Ти си изчистен и пречистен просто съзерцавайки върху нея.
Тя произхожда от Това, което е неизменно (Парабрахман) и оттам нататък тя продължава с бързи темпове. Тя се спуска рязко в посока надолу (обективния свят). Съзнанието никога не тече към Реалността (Парабрахман). Тази река е постоянно течаща. Тя тече през всичките четири състояния (будност, спане, сънуване и Турия). Тя следва криволичещ курс.
Тя има непрекъснато снабдяване с вода, но тази вода не е мокра, тя е суха, тъй като това е водата на Знанието (Съзнанието). Толкова бързи и пъргави са водите ѝ, че тази река достига Слънцето за част от секундата. Цялата мека нежна земя се топи в нея, и все пак привидно твърдото его остава незасегнато. Обаче, малцина са доказали, че са достатъчно могъщи, за да достигнат източника на тази река, и са били пречистени. Този, който вижда тази тайна река, която е основоположникът на Брахма, Вишну и Шива, става мигновено пречистен. Тази река е наречена Аапо-Нараяна (Аап означава вода, Нараяна е Господът, който обитава в сърцата на всички). Това означава, че водата на тази река е наречена Бог (Нараяна). Тази река тече във всяко сърце. Тя е заела Небесата, Обективния Свят и Долния Свят. Самата тази река е “Господът на Вселената” (Джагадиша).
Всички ние сме изпълнени със съдържанието на тази река. Някои са се изтощили и накрая са починали, докато просто са изпълнявали своите светски задължения. Точно както не можем да оценим стойността на водата, докато не сме изправени пред недостиг на вода, ние никога няма да разберем важността на тази Ганг, ако не разпознаем нашето единство с нея.
Ако отидеш отвъд, до нейния източник, ти ще намериш, че там не съществува нищо. Този свят е нереален. Той не е друго освен вторичен продукт на съмнения и определения (концепции). Причинното тяло е във формата на небитие или невежество, а великото причинно тяло е във формата на “Знание.” Този, в когото както концепциите за невежество, така и за Знание са елиминирани, е наречен истински Йоги.
Вселенското Съзнание (Чит) само по себе си е фина концепция. Концепциите, независимо дали са във формата на Знание или невежество, са само концепции. Изоставянето на тези концепции е това, което е наречено елиминирането на концепциите на мисленето (читта), и точно за това е йога. Такъв “Господ на Йогите” (Йогешвар), който е лишен от концепции, е истински преданоотдаден на Учителя.
Елиминирането на концепциите не трябва да бъде бъркано с потискане на концепциите или царуване над концепциите. То само означава, че концепциите трябва да бъдат изтрити. Съзерцавай дълбоко и ще откриеш как преданоотдадените на Истинския Учител (Садгуру) са истинските йоги.