“Небето (пространството) дава възход на вятъра, ето какво всъщност е преживяно. Вятърът ражда огън, това трябва да бъде слушано внимателно и разбрано.” (Дасбодх – Глава 11, Подглава 1)
Колкото повече позволяваме на “изначалната концепция” (аз съм) да се вкорени дълбоко, толкова повече тя расте и накрая приема проявена форма. Тази основна концепция е “първичната илюзия” (Муламая, изначалната илюзия с потенциала за атрибути). Когато тази първична илюзия е направена твърда с решителност, тя е наречена “илюзия с атрибути” (ГунаМая). Фините елементи и фините качества са първични по природа, докато грубите или инертни елементи просъществуват по-късно. Ако съзнанието (колективно умът, мислите, интелигентността и т.н.) е фино, неговото функциониране също е фино. Когато мислите за грубото станат решително по-фиксирани, концепциите продължават да се увеличават.
Това, което е просъществувало първоначално, е наречено “първичната илюзия.” Това е най-фината форма на илюзия, илюзия без атрибути. От това идва “илюзията с атрибути” или Гунамая, където трите качества (гуни) на раджа, тамас и саттва съществуват съвместно и се смесват в съответните си пропорции. От тях възниква грубата форма на илюзия или “невежество” (Авидя). Тази груба форма на илюзия е наречена “Авидямая.”
Съзнанието, което е субстанцията на първичната илюзия, е четвъртото тяло или “Великото Причинно Тяло” (Знание или “Аз съм”). Качеството тамогуна (невежеството) е това, което ни кара да забравим нашата Истинска Природа, докато качеството раджогуна (фокусът към обекти) ни кара да мислим за дейност в илюзията. “Финото” се намира в саттвагуна (обръщане на собствения фокус към Реалността). Това, което приема всички тези видове груби характеристики, е Авидямая.
Не е достатъчно просто да се знае всичко това интелектуално. Това не е целта. Да разбереш наистина и да осъзнаеш “Аз съм Брахман” е това, което е крайно важно. Всичко, което се изисква, е твърда решителност и “правилното съзерцание” (вичара) е това, което ражда тази решителност.
“Това,” което е така спонтанно и естествено като небето, е нашата собствена природа, докато Съзнанието е във формата на концепции. Това Съзнание е изразило безкрайни концепции. Ако Господът изрази “Себе си,” Той е Бог (Шива), а ако Той изрази света, Той изглежда, че се превръща в индивид (джива). Да нямаш памет означава да нямаш скръб. Казано е, че Господът е този, който се наслаждава на удоволствия. Това просто означава, че ако се съсредоточим върху и разберем себе си напълно, без да отдаваме каквато и да е мисъл на нещо обективно, ние сме във формата на Блаженство (Ананда).
Именно когато започнем да се занимаваме с обективния свят, радостите и скърбите възникват. Господът седи сам в храма, лишен от радости и скърби. Когато Господът започне да се фокусира върху външни обекти, Той привидно се превръща в индивид. Когато човек напуска къщата си и отива да служи на другите, той се превръща в слуга. Подобно, когато човек се превърне в индивид, сякаш домът му е изоставен. Когато предполагаш, че външните обекти са истински, ти оставаш като индивид (джива), а когато започнеш да третираш обективния свят като неистински, ти си Господът (Шива).
Сега ще обясня процеса на унищожение. Древните писания са предрекли, че гибелта (Калпанта, краят на света или буквално краят на концепциите) ще започне със суша, която ще трае в продължение на сто години и ще пресуши цялата тази земя. Изсъхналата земя ще се разпадне до прахообразна маса. Големи пукнатини ще се появят на повърхността на изгорената от слънцето земя. Този период на суша ще бъде последван от период на силни дъждове, които ще стопят прахообразната земя.
Огънят е елемент, който консумира всичко, което е в негова близост. Ако всички други неща отсъстват, той напълно изгаря себе си. Тогава той се превръща в преминаващ вятър, и след това дори този вятър отмира в пространството. С изучаването на петте елемента, ние узнаваме, че ако елементите престанат да функционират, всичко, което непременно ще остане, е пространството. Това пространство накрая също изчезва и това, което остава, е само Знанието. Това Знание накрая се слива с Абсолютното Знание (Виджнана; това, което остава след унищожението както на невежеството, така и на Знанието).
Думата “пааоос” е Маратхи дума за дъждове и е комбинацията от думите паха и хаус. Паха означава “да виждаш,” а хаус означава “желание.” Поставени заедно, думата пааоос означава “желание да виждаш.” В светлината на това обяснение, нека видим какво всъщност се има предвид под “сто години суша.” “Сушата” означава състояние, породено от липсата на дъждове, което посочва отсъствието на “желанието да виждаш.” Да виждаш какво? Да виждаш света, разбира се! Ако човек продължи да повтаря сто пъти, че светът, който е видян, е неистински, тогава желанието да виждаш света избледнява. Това е вътрешното значение на това, което се има предвид под сто години суша.
Създай твърда решителност, сто пъти ако е необходимо, че светът не е нищо друго освен прах и наблюдавай как светът постепенно се превръща в прах. Всеки винаги гледа външно. Стремящият се трябва да спре да прави това. Всичко, което човек трябва да прави, е да седне тихо и да спре всички умствени конструкции. Изтрий една концепция с помощта на друга. Точно както едно неразположение, измъчващо човек по време на съновидение, може да бъде излекувано само с лек, който е на разположение в това съновидение, така и чрез използване на концепция, човек може да повали друга концепция. Това светско явление е точно като едно съновидение.
На Маратхи, думата за съновидение е “свапан.” Свапан е двете думи “сва” и “пан” поставени заедно. Сва означава “собствената,” а пан означава “решителност.” Оттук, в съответствие с това обяснение, едно съновидение е просто собствената решителност. Откажи се от света, който е резултатът от собствената ти решителност, използвайки помощта на концепции. Ето това е наречено “Краят на концепциите” или “калпанта.” Калпанта се състои от двете думи калпа, означаваща “концепция” и думата анта, означаваща “край.” Думата Калпанта е смятана за “унищожението” или “краят на вселената,” който настъпва чрез унищожението на концепциите. Отказването от света чрез използване на концепции, довежда до унищожението на вселената, понеже вселената е само творението на собствените ни концепции.
Откажи се от всяко желание за илюзията. На Маратхи, “Мая Нирасе” означава отказване от илюзията. Думата Мая означава “това, което не е.” Въпреки че се появява, “това, което не е,” е все още само илюзия. Думата Нирасе е двете думи Нир, което означава “не” и ааша, което означава “желание.” Поставени заедно, “Мая Нирасе” посочват състоянието на отсъствие на желание за илюзията. Това просто означава отказване от желанието за илюзията, желанието за илюзорни обекти.
“Изясняването” на илюзията или правенето на илюзията ясна, подобно на това как човек би избистрил масло, е възможно само ако желанието за илюзията е оставено. Веднъж щом това желание е оставено, знанието на обектите вече не съществува. Как може да поникне желание там, където няма знание на обектите? Това просто означава, че знанието на обектите трябва да изчезне. Именно поради това знание, светското желание извира. Веднъж щом кажеш, че обектите не съществуват, ти си обречен да загубиш интерес към тях. За целта на оставане без желания, на обектите е отречено каквото и да е съществуване. Желанията трябва да бъдат накарани да утихнат, за да достигнеш до това състояние, в което оставаш установен в своята “Истинска Природа” (Сварупа). Съществуването на нещо е само поради концепции. Когато използваш помощта на концепции, за да видиш, че нещо е неистинско, тогава то е познато като неистинско. Разразстването на обективния свят е причинено от концепции и само концепциите ще го разтворят. Когато светът е разтворен, тогава се разкрива, че единственото нещо, което остава, е собствената Истинска Природа.
Веднъж щом човек се откаже от чертане на разграничения, като например “ти” и “аз”, и т.н., концепцията за Бог също изчезва. Интригата ще приключи. Илюзията и невежеството ще спрат да вилнеят. Съзерцанието, когато е използвано правилно, помага в това да накара обективния свят да утихне, и оттук, това е наречено разтваряне чрез съзерцание (Калпанта, краят на концепциите).
Парабрахман е стабилен, докато Себето е вечно променящо се (Атман, в този контекст, означава Съзнание с атрибути. В други разговори, Парабрахман или Параматман е посочен като Истинското Себе). Светът е вечно променящ се, точно както неговият създател, Себето, е вечно променящ се. Това, което изпълнява всички задължения и дела, е постоянно променящото се Себе. Това Съзнание също така е наречено “не-вършителят, дори след вършене.” Това Себе или Съзнание съществува в един цар, както и в един просяк. Невежият го нарича Парабрахман, но знаещият го нарича “Вътрешното Себе” (АнтарАтман), което прониква всичко. Единствено това Вътрешно Себе е изградило цялото това проявление. Единствено Вътрешното Себе е създателят на тази илюзия, за която по природа е предопределено да изчезне.
С “Жизнена Енергия” и “Знание” като негова природа, Съзнанието е единствената светлина на вселената. Набожните наричат това Вътрешното Себе или Бог. Вътрешното Себе оживява и стимулира всички сетива. Това, което прониква всички до един, е единствено това Съзнание. Всеки и всичко е изпълнено с това съзнание. То е това, което функционира във всичко. Джнани е този, който е осъзнат за това. Има много различни имена, с които то е наречено, но те са все приложими само за единственото Вътрешно Себе. То се намира под седемте слоя на кръвта, плътта, нервите, вените, порите на изпотяване, кожата и костите. Тези седем слоя са посочени като седемте морета. И така, казва се, че Вътрешното Себе е отвъд седемте морета.
В хиндуистката митология, Рама (Себето) има трима братя. Шатругхна (унищожителят на враговете) е този, който унищожава шестте викари (съществуване, раждане, растеж, видоизменение, гниене и смърт) и трите качества (гуни). Бхарата (да бъдеш изпълнен), което означава, че всички са изпълнени с Параматман. И Лакшмана (Лакша е цел, а мана е ум), което означава, че умът е настроен на целта за постигане на състоянието на Параматман.
Вътрешното Себе е Господът на всичко. Как може да се каже, че Себето е умряло? Когато вечното и нетрайното се разделят (при смъртта на тялото), обективният свят се оказва гранясал. Когато казваш, че Господ вижда, това означава, че само Господът е този, който е Съзнателен за всичко. Тук се крие целият трик. Този, който различава това, е Джнани. По аналогия, Вътрешното Себе е царят, докато умът е министър-председателят. От това ти можеш да прецениш важността на Вътрешното Себе. Въпреки че Вътрешното Себе не е видимо, то може да бъде реализирано. Очите могат да виждат цветни обекти, но те не могат да видят “Това,” което няма цвят. Умът може да види всички обекти, които се намират пред него, но той не може да види това, което е скрито зад обектите. Вътрешното Себе е това, което е скрито зад всичко.
Никой не е осъзнат за Този, който е осъзнат за всичко. Този, който осветява света, е безкрайно превъзхождащ светлината, тъй като Той притежава съзнание. Именно поради това съзнание, Той става ясен. Той е Самосияен. Той притежава светлина. Светлина означава да бъдеш съзнателен. С помощта на собствената Си светлина, Той е осъзнат за Себе си и е осъзнат за другите също. Той е отвъд всичко и всеки. Той може да бъде преживян, но не може да бъде видян или почувстван. Той не може да бъде различен без помощта на Учителя. Той е във формата на Знание (Джнана). Той фино, но напълно прониква небето.
Как някой е видим? Това е поради съзнанието. Ако съзнанието не те достигне, ти няма да бъдеш видим. Съзнанието е знание и това, за което си съзнателен, е обектът. Знанието, в което както обектите, така и съзнанието съществуват, е познато като “обективно знание.” Знанието, в което можеш да съществуваш, но поради кухото смъртно око, ти не си съзнателен за пространството, което се простира между теб и Слънцето, е познато като безобектно знание. Знанието, което нарича един обект със специфично име, е концептуално знание или умът. Знанието, което няма съзнание за обекти, е не-концептуално Знание. Каквото и да схванеш, е приложимо към теб.
На Маратхи, думата за луна е Чандра. Чандра е “Ча” и “Индра” заедно. Думата Ча означава “желание,” а Индра означава “умът.” Затова думата Чандра означава желание, както и ума. Ако човек наблюдава фино, той може да види финото. Ако не си развил навика на фино наблюдение, тогава ти не можеш да виждаш фино. Когато един обект е видян, ние продължаваме да съществуваме, без да унищожаваме обекта. Напротив, ние го защитаваме. Обектите смесват всичките си части в Него, но Той не се смесва с нищо.
Очите не могат да виждат тъмнина, но тъмнината е видяна от Вътрешното Себе. Един обект, светлината на слънцето и очите, формират неразделно триединство (Видяно, Виждане и Виждащ). Ако някое от тях липсва, функционирането на светското явление престава. През нощта, когато слънчевата светлина отсъства, очите не функционират. Очите не функционират, и все пак Себето може да види тъмнината. Тази тъмнина покрива цялата земя, докато слънцето може да освети само половината земя в даден период от време.
Кришна означава тъмнина. Тази тъмнина е изпълнена със знание, кражба, непочтеност и т.н. Когато слънцето изгрява, има инкарнация на Рама. И с тази инкарнация на Господ Рама, сетивата (Равана) започват да функционират. Равана е този, който управлява империята, която съдържа четиринадесетте царства, които са десетте сетивни органа (Петте органа на възприятие – езикът, носът, очите, ушите и кожата. Петте органа на действие – ръцете, краката, органът на речта, органите на евакуация и органът на размножаването) и четирите вида реч (виж лекция 22). Този, който е дал живот на Равана, е Себето, и Този, който се е въплътил като Рама, също е Себето. Равана, сетивата, е този, който е изпратил Себето в изгнание. Казано е, че Равана е този, който е хвърлил Бог в затвора. Това означава, че сетивата са изпратили Господа, Себето, вършителят на всичко, в изгнание. Равана също така е хвърлил в затвора боговете, управляващи сетивата.
Когато казваме, че Равана е загубил своето царство, всичко, което се има предвид е, че сетивата са спрели да функционират правилно. Когато се знае, че Себето е вършителят, това означава, че Бог е вършителят и това е зората на империята на Господ Рама. Когато се казва, че Вътрешното Себе възприема всички обекти, това само означава, че собственото ни качество на съзнание става едно с обекта. По този начин то идентифицира обекта като специфичен обект. Въпреки че съзнанието е сингулярно, различните функции се изпълняват от сетивните органи. Това, което дава възможност на носа да помирисва, на очите да виждат, на ушите на чуват и т.н., е съзнанието. Този, който обитава дълбоко вътре и е съзнателен за всичко, е “не-вършителят, въпреки вършенето.” Всичките четири тела трябва да утихнат. С други думи, ти трябва да бъдеш лишен от всичките четири тела. Ти трябва да смяташ тези тела за неистински и да се въздържаш от отъждествяване с тях. Да правиш това е практически да се откажеш от тях.
Великото причинно Тяло (Съзнанието) изчезва с тялото и само неподвижният Парабрахман е този, който трае. Различаващият човек трябва да се възползва от това преживяване. Параматман е неизменен, само Себето е вечно променящо се, а светът е груб. Постоянно променящото се е без реална стойност. Когато отидеш отвъд Себето и се откажеш от този груб свят, ти получаваш “Абсолютно Знание.” Ти ставаш “без ум” или унмана. (Ун означава без, мана означава ум). Ти самият трябва да преживееш състоянието отвъд ума. Твоето съществуване, състоянието на само битие, съществува без каквато и да е опора, без да ти е натрапено от някакъв външен фактор. Телесното съзнание, умът и т.н. са просъществували поради теб. Ти и само ти си отговорен за съществуването на цялата тази вселена. Себето, въпреки че е източникът на тази вселена, е лишено от тяло (видехи). Да живееш без да Го реализираш, е самият грях. Да Го реализираш е добродетелно деяние, чрез което всички грехове са унищожени. Само този, който осъзнава това, е задоволен. Парабрахман е единствената “Истина.” Видимото (грехът) утихва и само безграничната заслуга (Парабрахман) остава. При различаването и впоследствие реализирайки “Аз съм Себето,” човек достига до “Истината” отвъд думи и форма.
Причинното тяло е състоянието на небитие, което представлява Кайлаша, жилището на Господ Шива. Заслугите и греховете на будното състояние не се простират и не могат да се простират отвъд четирите тела. Каква е разликата между будното състояние и състоянието на сънуване? Това би могло да бъде обяснено най-добре така: Опитай се да се върнеш към едно съновидение, което си имал вчера, или по-конкретно, опитай се да си възвърнеш един от предметите, които са се появили в това съновидение. Това е невъзможно, понеже съновидението е свързано с тялото на съновидението. Подобно, греховете и заслугите на светското състояние изчезват с грубото тяло. То изобщо не е свързано със Себето. Без Знанието на Брахман, всички останали действия и знание се оказват безполезни. Въпреки цялата решителност, която имаш, тялото никога не може да бъде пречистено.