Сутрин, 03 октомври 1933 г.
От разговор върху Йогавасиштха
Всеки обект, който изглежда, че съществува, но изчезва с прилагането на “правилно съзерцание” (различаване между истинското и неистинското), е неистински. Всички видими обекти, притежаващи имена и форми, са неистински. Всичко, което е видимо и мислимо, е нетрайно. Всичко, което е доловимо чрез сетивата, е нетрайно. Когато причината е нетрайна, нейният ефект също е нетраен. Тъй като самите сетивни органи са неистински, съответно, преживяванията, извлечени чрез тях, са неистински. Този великолепен спектакъл, наречен илюзия, е магията на окото. Той е обикновена измама. Цялата тази илюзия е продукт на комбинацията от сетивните органи и мислите.
Чудесата на мисълта са много. Когато видим един добре оформен идол или красива картина, нашите мисли са удовлетворени, и все пак животните са неспособни да разпознаят или да оценят значимостта му и може би могат дори да го потъпчат. Разказва се за това как един човек счупил и осквернил много идоли на Бог без ни най-малко разкаяние. Бил ли е той наказан от Бог за това? Не, и все пак е обичайно да виждаш хората да се въздържат дори от протягане на нозете си в посоката на идол*. Мнозина биха потрепнали, дори ако им е минала такава мисъл.
* В индийския обичай се счита за знак на неуважение да насочиш стъпалата си или краката си в посока на идол на Бог или в посока на високо уважаван човек или Гуру.
Защо е това? Само мислите са тези, които са отговорни за това. Например, при любовта, любовта на съпруга към неговата жена е напълно различна от любовта на бащата към неговата дъщеря или любовта на съпругата към нейния мъж. Всичко това е просто тинята на мислите. Знай със сигурност, че този неистински свят претърпява непрекъснато унищожение, точно както камфорното топче претърпява непрекъснато горене*, докато не изчезне.
* Когато топчето камфор се запали, то гори непрекъснато, докато нищо не остане, като света, който постоянно изчезва.
Човек може да попита: “Как може илюзията да бъде наречена неистинска, когато е откровено видяна и лесно очевидна?” Разбери, че всички доловими обекти са нетрайни. По природа, присъщата характерна особеност на заблудата е да бъде видима. Това е подобно на това как един образ в огледалото е видим, въпреки че е променлив по природа и е задължен да изчезне. Или, подобно на това как един мираж е ясно видян, и все пак е наистина неистински и със сигурност ще загине. По същия начин, цялото светско явление се основава само на заблуда. Чрез прилагането на “правилно съзерцание,” цялата тази вселена бива унищожена.
Невежеството извежда света на преден план. Обаче, точно както едно съновидение изчезва при събуждане, така и този свят изчезва с правилно съзерцание. Знай, че това тяло е твой заклет враг, и че то винаги само те безпокои с болест, дискомфорт и т.н. Ако това тяло наистина някога е било този, който сме или наистина ни е принадлежало, то никога не би ни създало каквито и да е неприятности. Вземи го за даденост, че тялото и погрешното отъждествяване с него като “аз,” което всеки така с любов нарича, е твой враг. В тази илюзия, роднините те подлъгват и ласкаят, преди да започнат с тормоза си. Въпреки факта, че нашето тяло ни мъчи, и въпреки че нашите роднини ни тормозят, ние продължаваме да таим дълбока любов към илюзията. Това е поради невежество. При пробуждане, след достигане на Себе-Познание, Джнани искрено се разкайва за наричането на тялото като “аз,” и от този момент нататък започва да смята тялото за враг или за мъртво тяло.
Въпреки че човек може да бъде пробуден чрез Знание, той все пак трябва да преодолее вълните на съновиденията (желанията и въображенията). Мислите постоянно се променят и са илюзорни. Те са толкова променливи, че могат да превърнат най-добрите ти приятели в заклети врагове или могат да превърнат враговете ти в приятели. Себето, обаче, не е нито видяно, нито е илюзорно. Съзерцанието може да върне Себето към живот и също така да му придаде качеството на “Истината.” Не само това, но правилното използване на съзерцанието може да доведе човек до преживяването “Аз съм Той.”