Вечерна Лекция, 02 октомври 1933 г.
От разговор върху Екнатхи Бхагват на Светеца Екнатх
Криволиченията на мислите изчезват в “Блаженството на Себето.” В удоволствието, стимулирано от обектите и при осъществяването на желанията, възникват многобройни криволичения на мисълта. В този свят, на всички материални удоволствия човек се е наслаждавал чрез посредничеството на мисълта и нейните криволичещи пътища. Блаженството на Себето е достигнато, само след като криволиченията на мисълта са оставени и следователно са спрени без да остане и следа от тях. Това само по себе си е истинската Йога.
Отречението е единственият истински източник на щастие. Смятайки света за неистински, този, който успокоява мислите, достига Блаженството на Себето. Ако човек предприеме определена бизнес сделка, следва, че той трябва да се изправи пред ред усложнения и тя изисква от него да положи различни изнурителни усилия, за да изпълни желанието си. Това “външно светско покриване” (появата на различни обстоятелства върху Себето) само измъчва и създава повече стимулация за мислите. Разбери, че осъществяването на светски желания никога не може да осигури толкова щастие, колкото тяхното отречение.
Един човек, който отива да гледа драма, трябва да похарчи пари за билет и трябва да стои изправен, дори неудобно понякога, в продължение на часове. Той също така трябва да остане до късно, дори доста след полунощ. Като цяло, той страда повече и се радва по-малко. Толкова за обективното щастие! Напротив, човекът, който не отива да гледа драмата, е пощаден от всички неприятности. Той се обляга, отпуска се и се радва на спокойна вечер и добър нощен сън. Колкото повече човек отхвърля проявленията, толкова по-голямо е “Блаженството на Себето.”
Само този, който намира това външно светско проявление за отблъскващо, може да бъде наречен истински предан на Учителя. Никое друго блаженство, или радост, не е толкова голямо, колкото “Блаженството на Себето.” Блаженството на Себето също така е познато като “Блаженството, лишено от желания.” Бълхите върху вимето на една крава не пият мляко. Те вместо това се наслаждават на кръвта. Подобно, тези, които не са истински отдадени, не достигат Блаженството на Себето. Те не знаят нищо по-добро, така че те пият от света, а не от Себето. Обаче, човек никога не може наистина да развие неохота към Блаженството на Себето, понеже това блаженство не е преживяно чрез сетивните органи.
Блаженството или удоволствието, на което човек се радва чрез сетивните органи при изпълнението на желанията, единствено служи, за да измори и отслаби тялото. Накрая човек развива неохота към такива удоволствия, понеже те се основават на желание. Тези, които с любов поддържат компанията на Светците, може да преживеят желания, и все пак никога няма да бъдат обезпокоени от тях. Светецът Тукарам е бил разорен в светския живот, и все пак в компанията на Светците, той е станал предано отдаден и е достигнал връхната точка на предаността. Предаността трябва да бъде практикувана по различни начини. Ако човек поддържа практиката на преданост, откъснатостта със сигурност ще последва.
Една лампа не е запалена, за да подпали къщата, но ако лампата лумне силно и запали нещо, тя изгаря до основи не само къщата, но дори цялото село. Подобно, когато огънят на Знанието запали собственото сърце, изпълнено с вяра, то лумва и изгаря до основи всички желания и откъснатостта е родена. Много хора може да слушат лекциите, но без вяра в Светците, това не прави нищо друго освен да им дава вещина в дебата. Те може да станат непреклонни като дърво или надути от самомнение или гордост като бик, но вярата им в Учителя не е твърда. Ако има смирение, скромност и спокойствие в собственото поведение, и ако човек влага огромна вяра в Учителя, тогава остатъкът от предишните концепции е отмит и човек става откъснат от желания.
Този, който е в компанията на истински Светци, наистина говори като Светец. Предаността към Себето може да превърне един слуга в Учител. Безкраен е обхватът на предаността. Силата на предаността е такава, че прави предано отдадения превъзхождащ дори един цар. Този, който се безпокои за отплатите, които предаността вероятно ще донесе, никога не може да достигне блаженството на предаността. Господ Кришна в Бхагавад Гита казва: “Аз самият съм неспособен да опиша значението на предаността към Мен.” Предаността е било това, което е дало възможност на Светеца Тукарам, дребният търговец, да каже: “Светците са преди дори Бог.” Предаността може да доведе до огромна промяна в отдадения. Такова е величието на предаността.