01 октомври 1933 г.
От разговор за Екнатхи Бхагват на Светеца Екнатх
Съветът на Учителя премахва невежеството на индивида (дживата). Обикновеният човек не е разбрал какво е “Крайната Истина” (Парамартха), нито какво е земният светски живот (самсара). Джнаните идват в този свят и разпространяват Знание. Те са обединили двата пътя, този на Знанието (Джнана) и този на Предаността (Бхакта). Джнаните като Гурулингам Джангам Махарадж и Бхаусахеб Махарадж са предали емпирично Знание на света и така са предизвикали зората на това Знание.
Ние сме получили това Знание по милостта на Бхаусахеб Махарадж. Ние сме му много задължени. Този дълг единствено може да бъде изплатен чрез прилагането на това Знание на практика. На проповядването на древните Джнани е липсвала прецизност, докато ученията на Бхаусахеб Махарадж бяха директни, ясни, прецизни, кратки и компактни. Знанието, предадено от него, се основава на твърда непоколебимост и решителност. Например, в старите дни се е изисквало голямо усилие, за да се стигне до хълма Матхеран. В онези времена той е бил практически недостъпен, но сега можем лесно да стигнем до там. Подобно, съвременният човек е бил изключително облагодетелстван от древното Знание, което той сега намира лесно за разбиране. Освен това той е направил подобрения в него. Лесно е да се подобри предишно преживяване или Знание. Джнаните сега могат да предават и да обясняват Знание, използвайки по-прости методи.
Господ Вишну е направил предварителните приготовления, Господ Кришна е сготвил, Екнатх Махарадж е сервирал и Бхаусахеб Махарадж ни е нахранил с това Знание. Екнатх Махарадж представлява връхната точка на предаността към Учителя. Екнатх Махарадж, трансцендирайки границите на интелекта, е измислил светия текст Екнатхи Бхагват.
Шри Самартх Рамдас в Дасбодх е описал Учителя със следните думи: “О, Учителю, завинаги бъди това, което си.” Той също така казва, че “Точно както луната храни чакората (легендарна птица) с нектар, така и Садгуруто раздава нектар във формата на Себе-Познание.”
Какво означава даването на състоянието на безсмъртие? Противно на обичайното значение да се живее вечно, всичко, което то означава, е отиване отвъд раждането и смъртта. Господ Рама (Себето) е помогнал на Хануман (ума) да преодолее цикъла на раждане и смърт, като го е накарал да пие нектара на Знанието. Представеното тук е същото Знание, и никакъв инструмент, различен от това Знание, не може да ти помогне да се присъединиш към ранга на такива безсмъртни. Защо самият Господ Рама би умрял, ако той е можел да помогне на Хануман да стане безсмъртен в светския смисъл? Помни, ставането безсмъртен означава ставане свободен от цикъла на раждания и смърти. Истинското значение на много думи в тези древни истории е съвсем различно от актуалното им значение.
Мъдрецът Вяса и Мъдрецът Васиштха са двама мъдреци, които са се трудили и са извели това Знание. Това е било възможно само с помощта на Знанието. Точно както носът е това, което помага на човек да помирише благоухание, както и зловоние, така и Знанието помага на мъдреца да осъществи мъдростта. Мъдреците са положили интензивна и безпощадна работа, за да достигнат мъдрост и да направят Знанието лесно за разбиране. Оттук, в днешно време е станало лесно да се придобие Знание.
В миналото, муселиновият плат от Дака е бил много скъп и е намирал място само в царски гардероб, но в наши дни той е станал по-евтин и в резултат дори бедните могат да си го позволят. Така е и със Знанието. Сега то е станало лесно достъпно. Вече не са необходими трудности, за да го постигнеш. Иронично е, че затова важността му е значително намалена. Това Знание носи същият плод днес, както би било в древни времена, но с много по-малко усилие. Какво може да бъде казано за това? Другите могат да ти служат и да те хранят, но да смелиш е твоя собствена отговорност.
“Един човек веднъж по милостта на Бог бил посетен от Камадхену (изпълняващата желания крава). Той не можел да намери място, където да я затвори, така че за съжаление, той трябвало да я прогони.”
Само този, който се стреми да достигне това Знание, го получава. Няма дискриминация, като например млад или стар, богат или беден, или мъж или жена, за достигането на Знание. Покоят, покланяйки се с обожание и с покорност, влиза в дома на човек, който оставя цялата гордост и с любов се потапя в природата на Себето. Този, който смята себе си за присъстващ във всички до един, и който следователно обича всички, е наистина превъзхождащ всички. Точно както тъмнината изчезва с изгрева, така и всички пороци са заличени с възхода на Знанието, и всичко е преживяно като приятно.