01 октомври 33 г.
От разговор за Йогавасиштха
Думата “асмита” означава “опако” или “обратно” чувство. Именно поради това чувство, нещо определено е интерпретирано като бидейки нещо съвсем различно. Тялото не е пълно с нищо друго, освен със собствената ни глупост. От главата до петите, тялото не е пълно с нищо друго, освен с микроби. Микробите смятат това тяло за свой дом. Ние ядем храна не за собственото си оцеляване, а за тяхното. И все пак, всичко, което постоянно правим, е да се водим по свирката на “аза.” След разбирането на това, ако наричаш своето тяло “аз,” това е само поради заблуда. Далеч по за предпочитане е да наричаш себе си микроб, но никога не се отъждествявай с това жилище на микроби, наречено тяло. Отъждествяването на себе си с тялото е това, което е наречено заблуда, опако чувство, извратена концепция.
Гневът е извратена концепция, която идва от инвестирането на твърде много любов в тялото и егото. Подобно на “омраза” е това, което се случва, когато някой или нещо се опитва да попречи на тази любов. Отъждествяването с тялото само по себе си е извратена концепция, казваща “аз ще умра,” когато тялото е това, което умира, или “аз остарях,” когато тялото е това, което остарява. Или, да се каже “аз съм светъл или тъмен, мъж или жена,” когато само тялото е това, което е светло или тъмно на цвят, и което е във формата на мъж или жена. Да смяташ състоянието на тялото като собственото състояние или да се опитваш да измериш себе си с мярката на тялото са все единствено погрешни концепции.
Точно както едно мънисто, принадлежащо на нишка от мъниста, си мисли, че то е самата нишка, човек се обръща към тялото като към “аз” и с лекота забравя Себето, което пребивава във всичко. Себето е вездесъщо. Всички са забравили Себето и са се отъждествили с тялото. Тялото е взето за “аз,” а това е илюзия. Илюзията предизвиква забравата на Себето. Ние забравяме нишката, която е вплетена в дрехата и виждаме само дрехата. По този начин, ние даваме на нишката фалшива идентичност като “дреха.” Може ли дрехата да продължи да съществува, ако отделим нишката от нея? Точно както вплетената нишка е обвинена, че е плат, по този начин приемайки идентичността на “плата,” така и Себето е обвинено, че е тялото.
Себето е единствената Истина, и все пак хората са култивирали навика да гледат на него по напълно погрешен начин. Всички са измислили неправилна перспектива за него. Приемането на съществуването на илюзията ни принуждава да отречем съществуването на Брахман, който е вечен, и ни принуждава да третираме краткотрайното “аз,” като единствената истина. Под влиянието на тази илюзия, ние третираме това, което е неистинско, като “истината.” Ако искаш тази заблуда да изчезне, бъди напълно запознат с факта, че каквото е видяно, измислено или почувствано чрез сетивата, е неистинско, обикновена привидност.
Камила, държана в малка кутия, никога не може да бъде истинска камила. Подобно, всичко, което е възприето от окото, е неистинско. Този светски живот е неистински. Оттук, “Това,” което е невидимо и не е възприето, е Истината, а това, което е видимо и е възприето, е неистинско.
Това, което е външно, което е явно, трябва да бъде унищожено с вътрешно съзерцание. Само тогава раждането и смъртта могат да бъдат избегнати. Смъртта не засяга Себето. Тя е време на превръщане на всичко обратно в прах. При съзерцание ще бъде открито, че всички обекти не са нищо друго освен прах. Светското изкуство, което превръща едното в много, е наречено фокусничество, деяние на фокусник. Подобно, един индивид е адресиран като чичо, брат, баща, съпруг и т.н., и той също откликва на всички тези названия. Всички обекти изглеждат истински поради безумие (липса на изследване). Въпреки че златото може да бъде оформено във всякакво разнообразие от орнаменти, има една и само една основна съставка във всички обекти, златото. Брахман е подобен на златото, понеже е основната съставка на всички обекти.