30 септември 33 г.
От разговор за Екнатхи Бхагват на Светеца Екнатх
Включено в традиционното знание, което е предавано от древни времена, е “знанието на качествата.” То не е включено в ученията, съдържащи карма йога, а е съкровищницата на съвети. Това “Духовно Знание” е преобладаващо само в Индия и дори в Индия не всички получават достъп до него, и повечето хора не се възползват от него. Казано е, че тъй като Господ Брахма е бил толкова погълнат от работата по сътворението, Той не е могъл да предаде това древно Духовно Знание. Затова Господ Вишну е бил този, който е поел тази отговорност.
Съветът на Учителя започва с факта, че тялото е неистинско. Тези, които се държат според съвета на Учителя, стават опитни в “Знанието на Брахман.” Светците придобиват своята “святост,” само след като попият това Знание. Тези, които не знаят Себето, не са “известни.” Всъщност те са позорни. Дори тези, които са предразположени към зли пътища, са придобили своята “злонамереност” само поради Себето, но не са успели да Го разпознаят. Себето е наистина лишено от его и от качества.
Близостта и разединението са променящите се състояния на качествата. Тъмнината никога не се е сблъсквала със Слънцето, за да се бие в дуел, и все пак Слънцето е придобило титлата “убиецът на тъмнината.” Разпознай, че стабилността и нестабилността са качества на тялото. Разбери, че една река няма тази или онази страна. Брегът на реката е само във връзка с позиция. Свойството (качествата) на светлината е това, което прави този бряг или онзи бряг на реката очевиден. Никое качество никога не достига Себето. Тези, които обожават с голяма любов и слушат и съзерцават върху духовна лекция неуморно, прегръщат своята Истинска Природа. Когато виждащият, виждането и видяното се слеят в едно, триото изчезва и състоянието на не-състояние, Парабрахман, е придобито.
Третирай почитта, така и това да бъдеш почитан като характеристики, свързани само с тялото. Докато всички са едно по отношение на Себето, да бъдеш учтив към всички, уважавайки старейшините и т.н., са все още задължения и обичаи на тялото. Едно човешко същество определено трябва да бъде с добро поведение. Себето е Брахман, но тялото никога не може да бъде него.
“По принцип, сега, когато си Брахман, кой кого ще обожава е въпросът?”. Когато идеите за отделност, като например “почит” и “почитано” вече не съществуват за човек, обожанието на Учителя става още по-важно като жест на благодарност. Това е така, защото без обожаване на Учителя, ученикът не може да се отърве от гордостта от тялото. Поради гордостта от тялото е това, че човек таи мисли, като например “това, което е мое, винаги ще остане мое,” а “това, което принадлежи на другите, винаги ще остане тяхно.” Докато чувството за “мое” (привързаността) съществува, егото продължава.
Въпреки че е Джнани, “Знаещият Брахман” обожава своя Учител. Това е така, защото въпреки че ученикът става опитен в “Знанието на Брахман,” към Учителя все още е поддържано най-висше благоговение (“аз” не съществувам, нищо не е “мое”).
Обожанието е това, което разкъсва мрежите на илюзията и слага окончателен край на невежеството. Стани много щастлив, не само обожавайки Го, но също и пеейки Неговите възхвали (бхаджани). Този, който носи украшението на Съзнанието, е украсен c обожание.