Сутрешна лекция, 30 септември 33 г.
От разговор за Йогавасиштха
Ако казваш, че Мая не съществува, тя изглежда, че е там пред теб, а ако казваш, че съществува, тя е неистинска. Тя не е нито Брахман, нито е отчетливо отделна от Брахман. Тя не е нито истинска, нито неистинска. Думата Мая буквално означава това, което не е (Ма е не, а я означава това). Думата “не” винаги посочва отсъствието на Истината. Това не е истинско и затова е неописуемо. Един неописуем обект е само преходна привидност. Мая е илюзорна по природа. Всички обекти в нея са призрачни. Те съществуват само в твоето въображение. Обектите, които се променят всяка минута, са илюзорни. Това, което е истинско, никога не може да бъде фалшиво, а това, което е фалшиво, никога не може да стане истинско. Неописуемите обекти са илюзорни, илюзорните обекти са преходни, а преходните обекти подлежат на промяна.
Всички тези възприемаеми обекти са подобни на заблудата за “торбалан.” Те са причината за радостите и скърбите. Те са краткотрайни. Мая се появява, когато не сме осъзнати за нея (като Мая), и при узнаването ѝ, тя е унищожена. Без съзерцаване над Мая, тя никога не може да бъде унищожена. Това е така, защото ние глупаво се гордеем с нашето тяло, без да разпознаваме истинското си Себе. Тя не се нуждае дори от подкрепата на мислите, за да се появява пред нас. Тя е започнала да се появява просто защото ние сме предположили, че тя съществува.
Мая е не само неистинска, но и не си струва да се размишлява над нея, дори заради доказването, че тя е неистинска. Ние трябва да “мислим,” понеже през цялото време сме предполагали, че тя присъства. Оттук, вземи помощта на своето различаване, за да я унищожиш. Илюзията е наречена пет-поточното течение. Тя забулва индивидуалното съзнание (джива) и обгръща Себето със своето пет-поточно течение. Някои го наричат петорно страдание. Пет-поточното течение се състои от невежество, егоизъм, гняв, омраза и алчност (ненаситно желание), и е само чувствата на нашия вътрешен ум.
Невежеството е амнезия. Това е да си забравил собствената Истинска Природа. Това е състоянието, в което ние забравяме нашето Себе и се съсредоточаваме другаде. Това, което кара човек да забрави Себето, собственото ни съществуване, е заблудата. Поради това невежество човек забравя Себето, но въпреки това остава само това Себе.
Гордостта представлява едно противоположно чувство, противоположността на това, което всъщност е. Тя е там, когато нещо е интерпретирано като нещо съвсем различно от това, което всъщност е. Именно от това чувство човек може да направи нещо толкова странно, колкото наричането на стола магаре. Състоянието на ума е това състояние, в което човек никога не признава “Това”, което наистина е. То е там, когато нещо съществува в една форма, но се приема, че е в друга. Идеята “аз съм тялото” сама по себе си е гордост. Именно поради това чувство човек е забравил истинското “Себе” и е обладан от телесно осъзнаване. Това е така, защото се отъждествяваме с тялото. Това е поради вярването, че ние сме тялото.