29 септември 33 г.
От разговор върху Екнатхи Бхагват на Светеца Екнатх
Отхвърляйки телесната гордост, Джнани съществува в своето изначално състояние, “Реалността.” Той е Реалността. Той е този, който изпълнява всички телесни функции. Самадхи (абсорбция) е да знаеш, че всичко друго, освен собствената “Истинска Природа” (Сварупа), е неистинско. Да живееш живот на обикновено безразличие (пасивно съществуване) не е самадхи.
“Липсата на гордост” заедно с “Липсата на време” се нарича “Непрекъсната Вечна Абсорбция.” Този, който казва, че простото безразличие е абсорбция, не знае нищо за своята Истинска Природа. Да казваш, че самадхи е достигнато чрез безразличие, е като сравняването на самадхи с това да ти минава времето в дълбок сън. Безразличието не е самадхи, знаенето на собствената Истинска Природа е самадхи. Един човек веднъж сънувал, че навлязъл в самадхи и приел отношение на безразличие. По-късно той се събудил и си спомнил своя сън. Понеже било сън, той знаел, че самадхито било нереално. Подобно, този, който е реализирал своята Истинска Природа, знае, че безразличието не е самадхи.
Джнани оставя всички функции на тялото си на отговорността на съдбата. Тогава той никога не се безпокои за своето тяло. Това, което остава, след като всичко от “мен” и “моето” е оставено, когато, както възпрепятстваното, така и препятствието, са разчистени, е наречено “спонтанно самадхи,” неограничено самадхи. Този, който достига такова самадхи, остава непривързан, дори когато претърпява различни преживявания, и остава недокоснат, въпреки че той прави всичко. Себето не е привързано към никакви действия (карма). Ние сме това, което казваме, че сме. Ако казваме, че сме вършителят, ние ставаме отговорни за действията, ако не го правим, не сме. Всички същества са не-вършители. Те не са наистина свързани с техните действия. И все пак, те казват: “аз съм вършителят на действието.” Затова действията изглежда, ги засягат. Тези, които осъзнават тази истина, са не-вършителите, а тези, които не знаят това, също са не-вършители, обаче, те са неосъзнати за истината. Ние сме обвързани само от самите ни концепции, в противен случай сме абсолютно свободни.
Колкото сме по-засегнати от гордост, толкова сме по-обвързани. Ако придобием малко знание, ние сме обвързани до малко по-малка степен, но въпреки това сме обвързани. Тялото е управлявано от телесни задължения. То функционира чрез навик, но собственото Себе е отделно от тялото. Джнаните не само съзерцават по този начин, но и се държат съответно. Дървото се подпалва и поддържа огъня горящ, но може ли дървото да каже: “аз мога да продължа да поддържам огъня за неопределено време”? Не, не е възможно. Ти си роден с тяло. Джнани също е роден с тяло и Той е достигнал състоянието на “Себе-Познание” с негова помощ. Сега Той е лишен от тялото. След като е разбрал своята Истинска Природа, Джнани извършва своите светски дейности, но тези дейности сега придобиват ново измерение и стават красиви. Един цар е цар, независимо дали живее в гора или в дворец. Достигането на самадхи (абсорбция) и след това излизането от него е признак за един незавършен човек, а не за един Джнани. В старите дни, мъжете са играли женски роли в сценични пиеси в името на забавлението. Един йоги води своя домашен живот по подобен начин.
След събуждане от спане, ние не третираме действията, които сме извършили в нашите съновидения, като истински. Именно по този начин Джнаните третират света. Те го смятат за едно съновидение. Истинските йоги третират светските удоволствия като удоволствия, на които се наслаждава само едно мъртво тяло. Всичко, което се случва в нашето съновидение, вече не ни засяга, когато се събудим. То вече не засяга този буден сън, така че той не засяга Себето.