28 септември 33 г.
От разговор за Екнатхи Бхагват на Светеца Екнатх
Много хора са под илюзията, че Джнани притежава много сила. Силата не е желателна, понеже тя е само една илюзия. Този, който желае да постигне сила, не може да бъде Джнани, нито пък може да постигне сила. Как функционира тялото на Джнани? Джнани приписва действията (карма) и функциите на тялото си на своята съдба и стои безразличен към него.
В миналото, могъщи царе биха отхвърлили империите си и биха отишли в горите, не в търсене на сила, а в търсене на “Блаженството на Себето.” Един истински Джнани изоставя цялата власт в негово притежание, за блаженството на Себето. Например, този, който харчи парите си за вино, избира доброволно да стане опиянен. Въпреки че притежава тяло, такъв човек е безразличен към състоянието на своето тяло и към неговия статус. Подобно, Джнани, който е опиянен със “Знанието на Брахман,” също е безразличен към своето тяло. Удоволствията и болките на тялото са тотално зависими от съдбата. Като доказателство за това може да бъде демонстрирано, че човек може да се стреми усилено през целия живот, но все пак да си остане бедняк, докато друг може без усилие да придобие богатство.
Ако сме обезпокоявали другите в миналото, ние със сигурност ще трябва да пожънем плодовете. Каквото е твоето желание, такъв е и плодът. Хората желаят злото на другите и страдат съответно. Джнани казва, че тялото ще трябва да понесе плодовете на своите действия. Този, който желае благополучието на другите, е винаги щастлив. Той казва: “Всички са еквивалентни на Бог” и се отнася към тях съответно. Ако човек развие това отношение, той ще бъде безкрайно щастлив. Ако сме добри към другите, те на свой ред ще бъдат добри към нас.
Да получим удоволствия или болка в този свят се намира изключително в нашите ръце. Каквото си посял, това и ще пожънеш, е практическото правило в този свят. Невежите се радват на делата си, и все пак са много неохотни да се изправят пред последиците. Това е така, защото те притежават гордост от тялото. Невежите трябва да платят цена за отъждествяване с тялото. Знаейки, че светският живот е неистински, Джнани е безразличен към него и стои незасегнат от последствията. Въпреки че живее в тялото, този, който не се гордее с него, е наистина “Знаещ.” Обаче, трябва да бъде разпознато, че обикновеното умствено безразличие не е синоним на самадхи (абсорбция в Реалността). Безразличието на Джнани е поведението, което възниква от чувството “Аз съм Себето, и Аз и само Аз съществувам във всичко.” Това е истинското самадхи.
Индивидуалното съзнание (джива) съществува само в границите на състоянията на будността, спането и сънуването. Да мислиш за целия този светски живот като за неистински означава трансцендиране на границите на всички три състояния. По този начин човек постига победа над десетте сетивни органа. Този, който стои отвъд тези граници, е победоносен. “Победата” (Джай), която е вечна и нетленна, е “Крайната Победа” (Виджай). Джнани не бива въвлечен в тялото или в неговите функции. Той спечелва победата над своето тяло и е винаги победоносен.