28 септември 33 г.
От разговор за Йогавасиштха
Светецът е този, който е реализирал Истината, “Реалността.” Този, който не е Светец, винаги е засегнат от илюзията и не приближава Реалността. Илюзията побягва от различаването между истина и неистина.
Илюзията не изисква нито реч, нито тишина, за да бъде изразена и няма нужда да установяваш, че тя е фалшива. Вярването, че илюзията съществува, трябва да бъде заличено с правилното съзерцание, генерирано от съвета на Учителя. Мисълта за отделното съществуване на два обекта е наречена разграничаване. Илюзията съществува само поради съществуването на Брахман, който няма начало и няма край. Той е вечен. Обективният свят по природа никога не може да бъде вечен. Идеята за индивид (джива) е персонифицирана нестабилност. Нищо не съществува независимо от Брахман.
“Брахман е сингулярно уникален, само един и несравним, единствен по рода си.”
Ние виждаме всички обекти с помощта на три вида разграничаване.
1) Разграничаване, приложено към различни видове, като например “това е човек, това е куче, това е дърво, камък и т.н.”
2) Разграничаване, приложено към едни и същи видове, като например “това е моят син, това е синът на някой друг, моята съпруга и т.н.”
3) Егоистично Разграничаване, като например “аз съм еди-кой си, моят статут е такъв, това са моите притежания.” Това е правенето на разграничения, което влиза в това което съставлява “индивида” с неговите качества, които се въртят около “мен” и “моето.”
В споменатия по-горе цитат от Йогавасиштха, “сингулярно уникален” отрича разграничаването, приложено към различни видове. “Само един” анулира разграничаването, приложено към едни и същи видове, и “несравним; единствен по рода си” отрича егоистичното разграничаване “мен” и “моето”.