26 септември 1933 г.
От разговор за Екнатхи Бхагват на Светеца Екнатх
Колко дълго отнема, за да се постигне освобождение, когато човек е в компанията на Светци? Хората не знаят какво е освобождение, и все пак те биха искали да го постигнат. “Освобождение” означава да станеш свободен, а “робство” означава да бъдеш обвързан. Това е състояние на робство. Концепцията “аз съм тялото” или “аз съм индивид (джива)” е това, което държи човек в робство. Себето наподобява на безграничното небе, и все пак, когато е ограничено от отъждествяването с тялото, то поема ролята на индивида и в процеса си докарва много ограничения.
Само чрез “правилно съзерцание” човек може да достигне освобождение, в противен случай той продължава да стои в робство. Само този, който съзерцава, доказва, че е човешко същество, всички останали не са друго освен зверове. Чрез често слушане на религиозни лекции и непрекъснатото съзерцаване върху тях, човек асимилира идеята “Аз не съм тялото, Аз съм Себето.” Такова постоянно избиване на учението* по време на хранене, работа и въобще по време на преминаването през ежедневните рутини, кулминира в установяването в Себето. Това само по себе си е спонтанно (сахаджа) самадхи.
Веднъж щом се върнеш у дома на нает кон, безпокоиш ли се някога да търсиш неговото местонахождение. Спираш ли се дори да помислиш за него? Третирай тялото по подобен начин. Нека тялото да живее или да умре, трябва да си твърдо установен именно във Върховното Себе. Като млада булка, която се отказва от къщата на родителите си и се установява, за да се радва на живот на семейно блаженство, подобно, индивидът (дживата) се превръща в Бог (Шива) и се абсорбира в собствената “Себе Природа.” Светът може само да осигури радостите и скърбите на светското знание и желания.
“Състоянието Турия” (четвъртото състояние) е реализирано, когато гордостта е изоставена. Точно както човек не се грижи за мишките, които може да живеят в собствената къща и не мисли постоянно за това какво правят или какво ядат, подобно, един мъдрец не го е грижа за неговото тяло. Наистина велики са тези, които се сливат с Учителя напълно. Този, който знае, че той не е тялото, а Себето, е Джнани, пълен със Знание. Няма разлика между едно малко дете и един йоги, с изключение на факта, че йоги притежава Знание, а детето не.
От разговор върху Йогавасиштха
Водите в една река непрекъснато се оттичат и мястото им е заето от свежа вода, но всеки път, когато погледнем към реката, ние чувстваме, че е видяна същата вода от по-рано. Подобно на това, ден след ден светът също непрекъснато се променя. Старите неща са унищожени и са заменени с нови неща, но ние чувстваме, че те са същите като това, което е било видяно преди. Това е така, защото ние никога не съзерцаваме правилно. Всеки път, когато видим света, ние го виждаме само така, както се появява в тази конкретна точка във времето, но изглежда, че е точно както е бил преди. Само чрез подходящо съзерцание ти ще узнаеш, че светът не е друго освен репрезентация на Брахман, иначе всичко, което е видяно, е илюзия (мая). Да съществуваш като обикновен образ от плът и кръв (тялото) и да бъдеш свързан с някого като негов или неин баща, син, майка и т.н., е наистина срамно, понеже всички тези (идентификации) не са друго освен погрешни концепции. Обаче, никой не се чувства засрамен да претендира за притежанието на такова тяло, което е пълно само с мръсотия.
Пораждането на илюзията носи безкрайни скърби, а нейното унищожение носи неизказуема радост. Илюзията помага на света да продължи, понеже забулва Себето. Как може да бъде унищожена? Точно както човек, който е дебел и огромен, със сигурност ще умре рано, така е и с илюзията. Въпреки че е огромна, тя е унищожена лесно чрез “правилно съзерцание.” Това е така, защото само погрешното виждане е това, което я е създало.
Точното Знание помага на човек да съзнава и да съзерцава това, което наистина съществува. Ако гледаш с точно Знание, ти изобщо няма да виждаш вселената. В момента, в който си въоръжен с точно Знание, ти ще свидетелстваш, че вселената е унищожена. С помощта на точно Знание, илюзията е заличена и Себето е постигнато. По същия начин, по който горивото кара огъня да гори силно, така и “погрешното виждане” дава възход на илюзията. Повтарянето на мантри, ритуали и т.н. служат само като подкрепа на илюзията. Заблудата не може да бъде заличена без правилно съзерцание. Няма лек, който може да докаже, че един сън е неистински. Той става неистински, само когато се събудиш. Именно само чрез правилно виждане и след това разбиране, илюзията може да бъде унищожена. Всички останали опитани методи са безполезни. Точно както заблудата, която превръща едно въже в змия, е унищожена чрез правилно виждане, така и илюзорният свят е унищожен чрез разбиране.
Радостите и скърбите в този свят всъщност не зависят от материални обекти, те зависят от собствените мисли. Всички обекти постоянно са субект на безброй промени и следователно са неистински, докато това, което е истинско, никога не се променя и не бива унищожено. Истинското е незасегнато от миналото, настоящето и бъдещето, докато илюзията може да бъде унищожена чрез съзерцание, и посредством това се оказва неистинска.
Брахман е ясен и несъмнен. Той сияе завинаги. Той е вечен. Той е безкраен. Това не е така с илюзията, понеже точното Знание може да унищожи илюзията и в същия миг да разкрие Брахман. Илюзията не е истинска, обаче изглежда, че съществува и затова човек се колебае да я отхвърли окончателно. Нейната природа е съноподобна и не може лесно да бъде описана с думи.
В речта ние използваме думи, за да ни кажат дали едно нещо “е” или “не е,” казвайки, че нещо е “истинско” или “не е истинско.” Но какво може да се каже за илюзията? Илюзията е това, което от началото не е било, това, което никога не се е случвало, и това, което е неистинско. Въпреки това, тя е видяна, също както един мираж е видян. В този свят, един обект не може едновременно да бъде и да не бъде, или с други думи, той не може да бъде и истински, и неистински. Истината никога не може да бъде неистинска, и все пак илюзията е странно уникална, понеже тя не може нито да бъде истинска, нито да бъде напълно отхвърлена като неистинска, докато по природа тя е неистинска. Тя е неописуема, и не е и необходимо да се опитваш да я описваш. Нейната природа е като сън. В момента, в който кажеш, че един сън е неистински, той изчезва. И все пак, въпреки това, той все още се появява.