26 септември 1933 г.
От разговор за Йогавасиштха
Себето е отвъд концепция и е винаги свободно и винаги чисто. Всичко останало (светът, илюзията) е концептуално. Обикновена концепция е, че собствената ни концепция трябва да бъде прецизна, но произходът на тази концепция е Брахман. “Крайната Истина” (Парамартха) също е концепция. Да се каже “аз съм добър” или “аз съм лош” също са само концепции. Писанията са изложили концепциите за добро и лошо само заради невежите. “Доброто” и “лошото” заедно съставляват светския живот. За какво е този светски живот? Сансар (Самсара) е дума на маратхи за “света” или “земния светски живот” и посочва, че именно собственото себе е това, което дава възход на “егото.” Всичко, което е извършено с помощта на егото, е светски живот. Накратко, светски живот означава да се гордееш с почти всичко. Пълното отречение на гордостта е истинско освобождение. Не е достатъчно да имаш само интелектуално разбиране на концепциите за Себето, смирението и т.н. Прилагането на това учение на практика е това, което наистина има значение и е наистина благотворно.
Светският живот престава да съществува, когато собствените погрешни представи за живота и собствената “Истинска Себе-Природа” (Атма Сварупа) са унищожени, и възниква, когато мислите (читта) се отклонят от Себето и станат външно ориентирани. Мислите са умели в правенето на нещо от нищо и именно сътворението на това “пространство” води до появата на света. Именно по този начин човек става пробуден или осъзнат за несъществуващата светска поява. Пораждането на несъществуваща материя е характеристиката на мислите. Чрез внимателно изследване на този процес, човек може да види, че светската поява възниква чрез мисъл, и че тя в своята цялост е само продукт на развинтените въображения на отклоняващите се мисли. Обръщането на внимание на отклонени мисли води до леко отклонение от собствената “Истинска Природа” и дава възход на света, който след това се разпростира и изглежда, че продължава безброй години. Заблудата на света трае само докато искаме да трае. Веднъж щом собственото мислене е обърнато към Себето, всички противоположни мисли стоят изкоренени, и този светски живот е унищожен, както бамбуковите дървета биват унищожени, когато се допират взаимно.
Къщата, тялото и просперитетът са все продукти на желанието, нашето собствено желание. Светският живот се разпада само ако мислим по правилните насоки. Невежеството за собствената Истинска Природа е очарование от или сляпо увлечение по това, което е обективно, и това очарование поражда света. По подобен начин на дете, което е завладяно от страха от “торбалан,” който наистина съществува, що се отнася до детето, индивидът (дживата) е засегнат от страховете в този светски живот, които изглеждат като истински. Скърбите са се спуснали върху нас от деня, в който сме забравили Себето, и ние сме обречени да страдаме, докато нашите концепции за света продължават.
“Подгони тъмнината с горяща факла.” Ти откриваш несъществуването на света, когато го потърсиш с факлата на “правилното съзерцание.” Какво е правилно съзерцание? Да се изследва какво е светът, е това, което се има предвид под правилно съзерцание. Да вземаш този светски живот за истински или да вярваш в него, е това, което се нарича илюзия. Унищожението на илюзията носи неизказуеми радости, докато вярването в съществуването ѝ се оказва източник на безкрайни скърби. Докато човек допуска съществуването на илюзията, той по този начин е засегнат от нейните последствия, които са скърби. Илюзията продължава само докато остава неизследвана и е трудно да се фокусира, докато човек не я погледне с правилно съзерцание. Веднъж щом я наблюдаваме внимателно и съзерцаваме над нея внимателно, тя повече не съществува. За индивида, мисълта за светския живот е на преден план в ума и в това състояние, всичко, което е извършено, е “безумно.” Такова едно безумие е това, което увековечава илюзията, и само правилното съзерцание е това, което може да ѝ сложи край.