25 септември 1933 г.
От разговор за Екнатхи Бхагват на Светеца Екнатх
Оставянето зад себе си на погрешното отъждествяване с тялото, последвано от безстрастие към светския живот, трябва да бъде получено с помощта на тялото, ума и речта. Чрез непрекъснато мислене за Себето, страстната привързаност към светския живот започва да избледнява и собствената Истинска Природа идва на фокус и е реализирана. Тогава умът се отказва от егото и забравя тялото.
Когато умът е насочен към Себето, той открива, че Себето е вездесъщо. Стремящите се, които искат да преживеят Себето, са длъжни да се откажат от всяка мисъл за тялото и да се фокусират единствено и само върху Себето. Телесното съзнание трябва да бъде победено и след това стремящият се остава без други мотиви или импулси. Такива хора може да извършват своята ежедневна рутина, но действията им не разкриват телесна осъзнатост. Докато преминават през своите телесни действия и рутини, те никога не се смятат за вършителя.
Точно както едно сухо листо е лесно отвяно от вятъра, телесното съзнание също трябва да бъде отвяно. Човек трябва да се откаже от обсебеността от тялото. Само тогава човек открива собственото истинско Себе. Ние можем да повдигнем себе си и да причиним собственото ни извисяване, но докато оставаме погълнати единствено от светски неща, именно ние сме отговорни за собственото ни жалко състояние. Отлагането е обичаен навик, който трябва да бъде отхвърлен. Ако човек винаги отлага оставянето на телесното съзнание за утре, това никога няма да бъде направено. Утре никога не идва. По този начин ние причиняваме собственото си унищожение. Ако някога си се опитвал да седнеш на собствената си сянка, ти виждаш, че в момента, в който се опиташ да направиш това, твоята сянка изчезва. По подобен начин, в момента, в който преодолееш телесното съзнание, илюзията е унищожена.
Джнани разбира и преживява, че тялото е неистинско. Дори ако Джнани казва: “Аз направих това, аз направих онова,” той остава незасегнат от какъвто и да е резултат, тъй като телесното му отъждествяване вече не съществува. Той е разбрал всичко ясно. Неговото его е заличено и той е незасегнат от гордост. Телесното съзнание влияе на собственото поведение, така че щом човек все повече се отъждествява с телесното съзнание, резултатът е, че той се надува от гордост. Човек трябва да изследва и да открие колко телесно съзнание и колко съзнание на Себето притежава той, и в каква пропорция.