25 септември 1933 г.
От разговор върху Йогавасиштха
Господ Рама казал на своя Гуру, Мъдреца Васиштха, че светският живот е станал прекалено скъп за него. Въпреки че той не трябва да бъде привързан към него, любовта му към илюзията го е принудила да се придържа към него. Ако тази любов дърпа като магнит мислите му (читта) към бедствие, как може той безопасно да преодолее този светски живот? Какъв би могъл да бъде лекът, който да унищожи тази илюзия?
Самият ум е този, който е причината за заблудата. Умът означава казване на нещо. Той е възникването на или твърдението на една мисъл. Когато умът възникне, възниква светския живот, а когато умът е унищожен, светският живот приключва. Когато умът възникне, собствената “Истинска Природа” (Сварупа) е забравена. Унищожението на ума означава спомнянето на собствената Истинска Природа. Индивидът (дживата) е навлязъл в цикъла от 8.4 милиона раждания, понеже е забравил своята Истинска Природа. Колкото повече човек развива неохота към обикновеното светско съществуване, толкова повече се приближава до собствената Истинска Природа. Точно както възрастните третират детската гордост от лидерство като маловажна, докато децата са в игра, Джнаните третират светския живот като и се въздържат да му придават каквато и да е важност. Ако човек иска да се освободи от мрежата на илюзията, има редица лекове на разположение, за да се отърве от този светски живот, ако той има силното желание да го направи.
Умът тича подивял в компанията на желанията. Въпреки че умът може да стане стабилен, желанието го надига. Как желанието предизвиква стабилния ум? Какво е желанието в края на краищата? Паметта за всичко това, което е направено, чуто, видяно, преживяно в миналото, с искането да го преживееш отново, е наречена желание. Умът е дефиниран като паметта на това желание. Жизненият дъх (прана) в комбинация с желания, придава на ума своята постоянно променяща се, капризна характеристика. Желанията трябва да бъдат оставени, понеже именно поради желанията, обектите изглеждат скъпи. Желанията са култивирани от предишно влияние. Удоволствието, което човек намира в желанията, е радостта, извлечена от обектите. Желанията увековечават насладата от материалния свят. Присъствието на желания обяснява нашата любов към света и придава жизненост на ума.