“Когато обективното знание приключи, виждащият не оцелява като виждащ. В този момент, гордостта на “аз” (егото) се стопява.” (Дасбодх, Глава 6, Подглава 10)
Виждащият остава само докато обектите, които са видени, са считани за реални. Егото е концептуално, както и виждащият. Ако наречеш този град “Мумбай,” тогава той се появява като Мумбай. Ако го наречеш “земя,” той ще се появи като земя. Всичко зависи от концепцията на виждащия. Ако наречеш едно нещо “стол,” то е възприето като стол, а ако го наречеш дърво, то е възприето като дърво. Ако кажеш, че “всичко е Брахман,” тогава всичко е възприето като Брахман. Ако го наречеш света, то е възприето като света. Възприятието на обекти зависи от концепцията на виждащия. Брахман е отвъд концепция. Той не може да бъде уловен от никаква концепция.
Има една жена, която един мъж нарича съпруга, друга нарича сестра, а трета нарича дъщеря, докато тя всъщност не е нищо друго освен оживена купчина от плът и кости. Както го наречеш, така се случва. Всичко е концептуално и зависи от концепцията на виждащия. Светът и битието са концептуални. “Виждащият”, който казва, че проявлението (светът) е истинско, е егото. Това его трябва да бъде изкоренено. Ако егото изчезне, само Брахман остава. Цар Дхрутаращра от Махабхарата бил сляп. Той дал раждане на сто Каурави и се гордеел с тях. Този, който са счита за тялото, е слепият Дхрутаращра. Той също е и този, който е наречен Равана в Рамаяна. Всички обекти са демони и понеже ти им даваш този статус, ти си техният цар, Равана. Равана не е законният цар. Той не е Господът. Тъй като ти смяташ обектите за истински, ти ставаш Равана. Отърви се от този Равана.
“Азът” не съществува. Отърваването от чувството за “аз” може да бъде наречено “желана смърт.” В Рамаяна е казано, че Равана е бил велик поклонник на Господ Шива, и по молба на Равана, Шива му е дал дара на “желаната смърт.” Този Равана властвал над четиринадесетте регентства (понякога така наречените четиринадесет сетива - петте на знание, петте на действие и умът, интелектът, мислите и егото). Когато боговете започнат да управляват земята, демоните отиват в отвъдния свят, а когато демоните управляват земята, боговете отиват да извършват покаяние. Ако обектите са взети за истински, това означава, че демоните управляват, а Бог отсъства. Няма и следа от Него. Обаче, когато Бог стане победоносен (когато убеждението, че всички обекти са фалшиви, стане твърдо), демонът “аз” също изчезва. Когато егото е унищожено, всичко е видяно единствено като Брахман. Духовната практика означава виждането, че “азът” и всички видени обекти, са неистина. За реализирания човек, всичко е Брахман. Храната, дървената дъска, на която той седи, докато се храни, жената и водата, са все проявления на Брахман. Всички са Брахман. Изучавай и практикувай това и тогава Бог ще управлява.
Брахман е без атрибути. Той не е музика, той не е цвят, като например жълт или черен и т.н. Гхи, което е течно и гхи, което е твърдо, е едно и също, точно както водата е една и съща с леда. Когато едно семе (форма на земя) срещне земята, има възход на съзнанието. Ако материята все повече се разделя на безкрайно по-малки части, накрая тя е видяна единствено като Чиста Енергия (Чайтаня) или Съзнание. Всичко, което виждаш или възприемаш, не е нищо друго освен Брахман. “Видяното” е единствено окачествено Съзнание, точно както гривните са направени единствено от злато.
Ти трябва да спреш да настояваш, че само добро трябва да се случва на тялото. Ти смяташ, че си станал грубото тяло, тъй като само това единствено тяло, което държиш, е основният обект на твоите концепции. Слугите и съгледвачите трябва да бъдат считани за Бог. Няма нищо друго освен Брахман. Със или без атрибути, всичко е Бог. Тъй като ние категоризираме обектите, има его (джива). Ти възприемаш съпругата, дъщерята, конят или кучето като отделни, но те не са нищо друго освен Бог. Човек няма нужда да променя формата на обектите, само отношението на виждащия трябва да се промени. Брахман е един и същ, дори когато той е в състояние с атрибути. Ти трябва да виждаш Брахман в каквото и състояние да съществува. Дори атомите и молекулите на един стол са единствено Бог. Веднъж щом това отношение е възприето, тогава човек е самият Брахман. Тогава, въпреки че тялото може да спи, да е будно или да се храни, ти никога не си приемал ястие. Когато всичко е Брахман, какво яде и спи? Този, който е без атрибути и този, който говори (с атрибути), и двамата са Бог. Независимо дали един цар седи на трон или ходи на лов, той винаги е цар. Човек е поклонник, когато дава различни имена на обекти и ги вижда като отделни от себе си. Човек е садху (светец) или Параматман, когато гледа на цялото творение като на Брахман. Да забравиш Брахман и да ядеш храна, е просто да я превръщаш в екскременти. Копринените буби са по-добре от тези, които забравят Брахман, тъй като коприната от техните пашкули се използва от свещениците, докато обожават Бог.
Тези, които желаят ада, могат да възприемат ада. Боговете и демоните са точно тук. Боговете и демоните заедно избиха океана на света и получиха нектар и вино. Господ Вишну даде нектар на боговете и вино на демоните. Изказването, че “Вишну направи това,” означава, че Вътрешното Съзнание направи това. Нектарът и виното са точно тук. В твоите собствени ръце е да пиеш нектара и да станеш безсмъртен. Този, който “се събужда”, ще постигне Реалността. Казвай, че “Всички са Бог. Нека всички да бъдат щастливи.” Ако практикуваш това и го вземеш присърце, тогава всичко е Брахман. Човек трябва да полива едно растение, докато то не развие корени. Тогава то расте от само себе си. Ти трябва да упорстваш в своята практика, докато не реализираш Брахман.