Абханги - Свещени песни или бхаджани, но това също означава непрекъснат/а-бханга, т.е. оставане в знанието.
Ананда - Произлиза от ан-андха, което буквално означава не-сляп и да бъдеш без слепота означава да знаеш. Това е блаженството на безусилното знаене, отвъд удоволствията и болките на това светско съществуване, където "Моето Себе е навсякъде".
Антах-карана - Вътрешната способност за знаене и частта от индивидуалния ум, която знае, че нещо е там. Същата тази антах-карана обаче обикновено се разделя на пет отделни функциониращи части. Знаенето или вътрешното вдъхновение, нерешаващия ум / мана, решаващия интелект/буддхи, повтарящо се мислене за едно и също нещо/читта, его/ахамкар. Заедно те създават представата "Аз съм тялото" и външен свят.
Арати - Традиционно това е размахване на пламък пред изображение на Бог, но вътрешното значение е да се разруши Мая/илюзията.
Асти-бхати-прия - Битие, знаене и любов/блаженство или сатчидананда.
Атма - Атма е Единното Себе, но този термин може да се използва и за означаване на своето малко аз. Всъщност, чрез поставяне на представка или заглавие преди Атма може да се обясни как Единият изглежда е станал "много". Антар-атма е Атма, поставена във вътрешното пространство, Дживатма е Атма, свързана с джива. Параматма е Атма отвъд Мая.
Атма/не-Атма вивек - Умственият процес, чрез който отделяме това, което е Атма в тялото, от това, което е не-Атма в тялото, и откриваме "всичкото" на "Аз съм".
Атмарам - Изначалният Бог и едно от многото имена за свидетелстващия Атма.
Ахам Брахмасми - "Аз съм Брахман."
Брахман - Знаещият или Свидетелят в триадата. Неговата половинка е Мая, тя е познатото, а знаенето е любовта, която имат един към друг.
Брахмин - Обикновено се приема като свещеническа каста от четирите основни касти, но във Веданта това означава Познаващ Брахман.
Бхаджан - Обикновено се приемат като свещени песни, но вътрешното значение е разбирането, във всяко действие съм там като негова опора.
Вайкунтха - Мястото на Вишну, т.е. знанието.
Вайрагя/отречение - Да изоставиш обектите. Истинското отречение обаче не е изоставянето на обектите, а изоставянето на мислите за обектите.
Веда - Оригиналните писания на хиндуистките учения, съдържащи духовно знание, обхващащо всички аспекти на живота. Те могат да доведат човек до знанието чрез разбирането нети, нети. Веда буквално означава да знаеш.
Веданта - Краят на веда, т.е. краят на знанието.
Вивек - Проницателно и различаващо съзерцание, необходимо за търсещия себе си. Първо, оставяме всичко, което се променя и е обективно, и приемаме "всичкото". Това е не-същността. След това изоставяме "всичко" и приемаме немислимата същност.
Воден елемент - Великият воден елемент се държи в непроявен потенциал във великия вятърен елемент, докато не насочим вниманието си навън. След това има смесване на елементите и водният елемент означава, че започват да се появяват "меки" обективизирани форми на свят. Това е вашият интелект, който дава име на нещо, което познаващият огнен елемент е избрал от "всичкото".
"Всичко" - Познатото от фината триада на Знаещ, знание и познато. Присъствието на Знаещия е необходимо, за да има знание, а това - познато. Това е знание или Пракрути или Мула Мая и "тук" е пълно с безкраен потенциал за творене.
Вятърен елемент - Когато има движение в неподвижността на нашата Реалност, го има този елемент на вятъра. Това е първоначалното желание да бъдем и да знаем и вътре в него се крият непроявените три гуни, пет елемента, но също и нашата скрита Сваруп. Вятърът е безусилното знаене и оставяне на всичко, което трябва да дойде, да дойде и каквото трябва да си отиде, да си отиде. Не го е грижа за нищо, защото знае, че няма "нищо" там.
Ганадхиша или Ганеш - Той е Господът на всички гуни, т.е. сагун, но също и началото на ниргун. Наричан още Пуруш или Свидетел.
Гаятри мантра - Мантрата, която брахминските момчета получават на церемонията по връзване на нишката и трябва да я повтарят ежедневно. Но вътрешният смисъл е да пребъдваш в това пространство преди мислите.
Гнян - Знанието на "всичкото" и "Аз съм".
Гнянадева или Гнянешвара - светец и поет от Махаращра от 13-ти век.
Гуни - Първо е чистата саттва гуна на безусилно знаене и знанието "Аз съм". След това то се разширява до трите гуни на саттва гуна - знание ; тамо гуна - незнание; раджо гуна - знаене и незнаене.
Гуру - Гу - разсейвател, ру - тъмнина. Така гуруто е този, който разсейва мрака на невежеството.
Дасбодх - Велик Ведантически текст на маратхи, написан от Свами Рамдас. Дас - преданоотдаден, бодха - разбиране или пробуждане.
Джива - Всяко живо същество, т.е. което знае, че съществува, дори и съвсем малко.
Дивали - Хиндуистки "фестивал на светлините", но вътрешното значение е постигането на Себепознание.
Дхарма - Задължение или присъща природа или Вселенски Закон, което наистина означава да бъдеш и да знаеш, и в крайна сметка води до Сва-дхарма, да познаваш Себе си
Екадаши - Счита се за благоприятен ден за пост и аскеза, който се случва два пъти в месеца. Но вътрешният смисъл е, когато вашият интелект остава в това състояние/даши, което е в непосредствена близост с Единното/ека "отвъд елементите".
Земен елемент - Най-грубият, най-твърдият елемент. Когато това се прояви, ние сме станали напълно обективни и светът изглежда напълно реален и непрекъснат.
Знание/гнян - Това е безусилното знаене или помнене, че "Аз съм". Това обаче се е случило само поради забравата или невежеството на нашата Сваруп. Впоследствие, поради нашето невежество за това безусилно знаене, има знание за един свят от много неща.
"Изкуството" да знаеш - "Изкуството" да забравяш света и това носи лесното познание на чистата саттва гуна.
Ишвара - Свидетелят и друго име за Шива.
Йога Васиштха - Много обичан и почитан Ведантически текст, за който се твърди, че е написан от мъдреца Васиштха.
Йога сутри - Класически текст върху теорията на йога.
Йога - Единството на човек с Единния.
Йоги - Човек, който е в единство със собственото си Себе.
Кабир - Композитор на бхаджани и един от най-известните индийски светци.
Кали епохата - Телесното съзнание.
Калпана - Мисъл или концепция; всичко в творението е мисъл, от финото "Аз съм" до мисълта "Аз съм тяло" и неговите "много" свързани с него мисли.
Калпатару - Дървото на въображението с безкраен потенциал, т.е. илюзия/Мая.
Камадхену - Кравата, изпълняваща желания, т.е. "Аз съм".
Карма - Всяко действие започва с мисъл, така че мисълта е първото действие. И тази мисъл се превръща в акарма - бездействие в момента, в който изчезне, но ние я държим в ума и тя става ви-карма, т.е. има реакция.
Каурави - Едно семейство от главни герои в епоса Махабхарат. Те представляват обектите на сетивата. Другото семейство е Пандавите и те представляват петте елемента. В нашия живот и двамата се борят за надмощие един над друг.
Кришна - Аватар на Вишну.
Лакша - Сто хиляди, но това означава и внимание.
Лакшми - Лакша - внимание, ми - "аз". Тя пребъдва в мисълта "Аз съм" и е съпругата на Нараян и богинята на истинското богатство.
Линга - Представяне под формата на безформения Шива.
Мантра - Държане на една дума или мисъл в ума ни, за да държим други думи на разстояние. Но истинската мантра е неизреченото "Аз съм".
Марути - Популярен герой на маймуна в известната история на Рамаян. Умът е като маймуна, която винаги скача натам насам. Но Марути или Хануман е царят на маймуните, защото умът му е посветен на Рам.
Махабхарат - Епична история за войната между петимата принцове Пандави и техните братовчеди Кауравите.
Махадев - Шива или Шанкар.
Мая/илюзия - Всичко, което се вижда и възприема, е илюзия. "Аз съм" е илюзия, "всичкият" свят и светът на "многото" форми е илюзия. Свидетелството и дуалността са илюзия.
Мирабай - Светица от 15-ти век, поетеса и преданоотдадена на Кришна. Тя била принудена да се омъжи за престолонаследника на Мевар в Раджастан, но тя смяташе Кришна за свой съпруг, за гнева на много от свекърите си.
Молитва/сандхя - Истинската молитва е да бъдеш в това пространство / сандхи между две мисли или две действия и това пространство е знание, основата на нашия свят на формата.
Моуна - Обикновено се приема, че означава неговорене, но във Веданта означава поддържане на безмислие.
"Място за срещи" - За разлика от пазарното място на светския живот. Това е "всичкото", знанието, съюзът на джива и Шива, където умът, праната, сетивата, гуните и елементите се събират в една форма, наречена чайтаня.
Нара - Мъж.
Нараян - Бог или Свидетел и съпруг на Лакшми.
Ниджа-ананда - Блаженството на вашето собствено Себе.
Ниргун-сагун - Откъснат Знаещ, чието просто присъствие причинява знаене и познатото на чистата саттва гуна, т.е. сагун.
"Нищо" или "не-неща" - Нула или светът отвъд този свят на мисли, където нещата не се създават от нашия интелект, ум и читта и т.н.
Огнен елемент - Просто да знаеш и да бъдеш. Това е изоставянето на всички наши мисли и изживяването на фината основа, върху която са се появили. Огънят на знаенето, както всички елементи, играе двойна роля. Може да върви навън и надолу и да създава един свят на формата или може да върви навътре и нагоре, връщайки ни обратно към Себе си.
Освобождение/мукта - Дживан Мукта е свобода от грубата идентификация на тяло/ума, т.е. "Аз съм" или тялото на "все-знанието". Видеха Мукта е свобода от "все-знанието", т.е. "аз-ът" не съществува. И Нитя Мукта или завинаги свободен. Това е Себеосъзналият се, чието "аз" е разтворено като зърно сол в океана и никога не може да се върне към илюзията, за разлика от Видеха Мукта.
Пандави - Петте Пандави представляват петте елемента.
Пандит - Човек, който има само познания по книги, но му липсва това "преживяване".
Пара-ананда - Блаженството, което човек получава от обектите.
Парабрахман - Този отвъд двойствеността на свидетелстващия Брахман и свидетелстваното.
Парам-артх - Върховното Постижение или Върховния Смисъл. Да познаваме Себе си е най-голямото благо и смисъл на живота.
Параматма - Този отвъд Знаещия или Атма Пуруш и знаещият Антаратма.
Парамешвара - Този отвъд свидетеля Ишвара.
Пракрути - Съпруга на Пуруш. Тя е познатото или "всичкото" и се казва, че е осморна по природа, т.е. съдържа трите гуни и петте елемента, чакащи в потенциал да създадат обективен свят. Тя е четвъртото или надпричинното тяло на индивида и четвъртото тяло или Мула Мая на вселената. Тя има и много други имена.
Прана - Жизнената енергия, която дава живот на тялото и го кара да се движи. Това е праната, която причинява гърдите да се разширяват и свиват и по този начин вкарват животворния въздух в тялото и изхвърлят излишния въздух. Терминът "Единният в праната" означава телесна идентификация. Въпреки това, когато изоставим идентификацията си с тялото, тези прани вътре не се различават от вятъра на знанието или "Аз съм".
Прапанч - Обикновено това се отнася до света на самсара или светското съществуване и се поставя в съпоставка с Парамартх или духовния живот. Но в даден момент в Дасбодх се приема, че означава светът отвъд петте/панча проявени елементи, т.е. "всичкото" или не-същността, а Парамартх се предефинира като немислима същност.
Преданоотдаден/бхакта - Този, който е станал едно с и неотделен от обекта на своята преданост.
Преданост/бхакти - Да бъдеш погълнат вътре и да не се отделяш от обекта на преданост.
"Преживяване" - Да си станал малък, т.е. твоето Себе е слязло в знанието и казва "Аз съм".
Пространствен елемент - Елементът, върху който се проявяват всички останали елементи. Това е началото на дуалността. Да стоиш отделно, като пространство, отвъд всичко, което се вижда и възприема, е свидетелстване.
Пуджа - Обикновено се приема като традиционна форма на поклонение с предлагане на цветя, сладки и т.н., но истинската пуджа означава да забравите или да поставите голяма нула на света.
Пуруш/Мула Пуруш - Неговото присъствие дава светлина на Пракрути. Той е Знаещият, Свидетелят и Виждащият и има много други имена.
Рам - Аватар на Вишну.
Рамаян - Митологичната история за конфликта между Рам, подпомаган от Хануман и неговия брат Лакшман, и десетоглавия Равана и неговите кохорти.
Рамтиртх Свами - Добре известен индийски мъдрец, който изнесе лекции в Съединените Щати няколко години след известната реч на Свами Вивекананда в Чикаго.
Речи (четири) - Пара - "Аз съм", пашянти - мисълта започва да придобива форма, мадхяма - мисълта се формира, вайкхари - мисълта е изречена.
Рукхума - Друго име за Мула Мая. Тя е съпруга на Витхоба.
Сагун/с гуна - Тази гуна е чистата саттва гуна или "изкуството" на знаенето. Това е "речта" на "всичкото" и "тук" е нежният шепот "Аз съм".
Садачар - Първоначално кратък текст, съставен от Ади Шанкарачаря на санскрит, който е разширен и доразвит от махаращрийски светец много години по-късно.
Садгуру - Себереализиралият се учител и нашият последен гуру.
Саджана - Човек с чист ум.
Садхак - Търсач или човек, който е разбрал знанието и остава в него.
Садхана - Духовна практика.
Садху - Този, който е разтворил знанието.
Сакши - Свидетел, Знаещ, Виждащ.
Самадхи - Сама - същият, адхи - преди, същият, какъвто си бил преди.
Самсар - Това светско съществуване и цикълът на раждане и смърт.
Сандхи - Пространството, пълно с безусилно знаене, което може да бъде разпознато, когато една мисъл или действие отшумят и друга не е възникнала. Тази фина мисъл е опората на тези мисли.
Сандхя - Обикновено се приема като сутрешно, следобедно и вечерно време за молитва, но истинската сандхя е да си в безусилно знаене.
Санняси - Скитащ монах. Но вътрешният смисъл е този, който е прерязал оковите на светския живот и се скита свободно, използвайки знанието.
Сат - Битие или съществуване. Друго значение е истински.
Сатсанг - В компанията/санг на светеца/Истината/сат, т.е. знанието.
Сатчидананда - Сат-битие, чид-знаене, ананда-блаженство.
Сатя - "Аз съм" или нашата изначална форма.
"Светът отвъд" - Светът на Знаещ-познато, т.е. знанието или "всичкото". Светът зад мислите.
Свещената баня на брахмина - Да се изкъпете във водите на знанието или свещената Ганга.
Себе - Един, Реалност, Парабрахман, Параматма, Парамешвара. Терминът парам/отвъд е да посочи Единния отвъд триадата на Знаещия, знанието и познатото.
"Сега" - "Моментът" или "времето" на "всичкото". Това е забравяне на нещата от света.
"Слово" - "Аз съм", битие, съществуване, Логос, диалог между Знаещия и познатото.
Същност/не-същност вивек - Да изхвърлите от това "всичко" онова, което е не-вечно и следователно не-съществено, и да приемете това, което е вечно и следователно съществено. Тази същност е неподвижният Брахман, а не-същността е подвижния аспект на Него ("всичкото").
Тай и мруданг - Да поддържаш ритъма на чинелите/тал и барабаните/мруданг означава непрекъснато да помним, че ние сме основата на цялото проявление. Това не е удрянето на чинели или биенето на барабани.
Трите свята - Събуждане/раджа, сънуване/саттва и дълбок сън/тама
Тукарам - Един от великите махаращрийски светци и композитор на бхаджани.
Турия - Състояние на свидетел на изначалната триада на Знаещия, знанието и познатото.
Унмана - Отвъд ума, т.е. не-ум, безмислие.
Упанишади - Текстовете в края на всяка от четирите Веди. Те ни казват, че сме знание и също отвъд знанието. Това е известно още като Веданта.
Упасана/обожание - Да вземеш ума, който седеше/асана близо до/упа обектите и да го поставиш близо до Бог, т.е. "реч", бхаджан, истинско отречение и знание.
Философски камък - Камъкът, за който се казва, че чрез самото си докосване превръща неблагородния метал (тялото) в злато ("Аз съм").
Хара - Махеш или невежество.
Хари-Хара - Вишну с Махеш. Веднъж, вместо да се борят за господство един над друг, те решиха да се обединят в опит да намерят Брахман. Това означава, че Махеш, който не знае, забравя света на имената и формите, а Вишну, знаенето, ви носи към знанието. И ако останете в това не-знаене или забравяне, тогава дори това знание ще бъде трансцедентирано.
Хари - Вишну или знание или знаене.
Чайтаня - Първична енергия, единствената движеща се сагун форма, "всичкото", "нещото" и т.н.
Четирите епохи - Според индийската митология, космосът преминава през безкраен цикъл на сътворение, като има четири фази на епохите крута, трета, двапар и кали и след това отново се разтваря в своя творец, само за да бъде сътворен още веднъж.
Четирите тела - Грубо, фино, каузално и над-каузално на "Аз съм".
Чисто знание - Себе, безмислие, не-ум или не-знание.
Шакти - Силата на безусилното знаене, върху която се движи целият свят.
Шарада - Богинята и произходът на четирите речи. Тя се нарича още Мула Мая, Саравати, Пракрути, Лакшми.
Шастра - Писание. И накрая, след всичките им думи, всичко, което можеха да кажат, е нети-нети (не това - не онова).
Шеш - Този, който остава, когато всичко се отрече. Той е Знаещият и в митологичните книги е описан като голямата змия с хиляда глави и върху една от тези глави е балансиран един свят, нашият индивидуален свят. Твърди се, че той е диванът, върху който Вишну се отпуска. Вишну е знание, а Шеш е неговата подкрепа и с това знание Той поддържа нашите индивидуални светове.
Шива - Великият аскет, който е напуснал този свят и живее в Своето уединение, погълнат от това "име". Той е Знаещият.
Шишя - Ученик. Истинският ученик/сат-шишя е ученикът, който забравя всичко и остава в безусилното знаене.
Шраван/слушане - Забравяне на мислите и поглъщане в знаенето.
Шраддха - Ритуална почит към предците, особено към мъртвите родители.
Шрути - Писание. Буквално означава това, което е чуто.
Шуддхра - Смята се за най-ниската каста в Индия, но всъщност означава човек с телесно съзнание.
Шука - Син на мъдреца Вяса, автор на много духовни текстове. Твърди се, че Шука е отишъл при цар Джанака и е получил Себепознание от него.